От първия самолет оцелелите рейнджъри бяха петима. Докато лейтенант Харти, Грейди и Рош, товарачът, се заеха с разполагането на ракетната установка, останалите двама от групата — сержантите Куинлън и Ханигън, се промъкнаха през защитата на терористите и заеха позиция на около стотина метра от двете тежки картечници, но така че да останат далеч от линията на стрелба на „Милан“-а.
На няколко пъти бяха ставали свидетели на това, което оставаше след попадението на оръжието и нямаха никакво желание да се срещат с ракетите. Успокояваше ги единствено мисълта, че „Милан“-ът беше в ръцете на Грейди, но дори той да изгубеше по някаква причина контрол над него, то тогава оръдието щеше да се саморазруши. Или поне така беше на теория.
Задачата на Куинлън и Ханигън бе да прочистят терена след ракетата, тоест да ликвидират оцелелите, ако имаше такива и да завземат или унищожат картечниците непоразени от първата атака. Всеки един от рейнджърите носеше оръжие, което нормално би стигнало за въоръжаването на поне трима души — лека картечница, прикрепена за крака, специално олекотени колани за амуниции, които при нужда можеха да се закрепят направо за оръжието, резервни цеви, пълнители, гранатомети, гранати, ръчни гранати, мини „Клеймор“, пистолети и бойни ножове.
Когато видиш за първи път целия комплект въоръжение, което един рейнджър носи, ти се струва невероятно, а когато всичко това бъде отгоре ти, имаш чувство, че те смазва. „Но с тренировки, тренировки и още тренировки нещата се променят — мислеше си Куинлан.“ Сега не само че носеше всичко това отгоре си, но бе способен да се промъква тихо и бързо и дори да се бие, независимо че бе окичен като коледна елха.
В същото време Ханигън си мислеше, че най-неприятното нещо при едно проникване във вражеските позиции бе фактът, че заради главната си цел човек пропускаше толкова много привлекателни мишени. В конкретния случай, признаваше, че най-важното бе първо да се обезвредят картечниците, но ръцете го сърбяха да прекрати разговора, който се водеше на един хвърлей от него. В този момент единият от разговарящите се качи на нещо странно, запали мотора и най-неочаквано се издигна в небето, висейки на един парашут — нещо, което до момента Ханигън смяташе, че се използва единствено за слизане.
В шлемофона му се чу двойно прищракване. Той откъсна мислите си от летящия парашут и обезпокоителния факт, че пилотът носеше нещо като огнехвъргачка, и се съсредоточи върху двете картечници.
Грейди се канеше да стреля.
в замъка на Фицдуейн — 00:13 часа
Знаеше, че няма да се наложи да лети с мотопарашута, а ако се наложеше, щеше да го използва за това, за което го бе взел — да се измъкне.
Въпреки това, мислеше си той, докато си закопчаваше колана, мисълта да свърши сам работата, го караше да се чувства добре. Щеше да им покаже на всички — и на приятели и на врагове, че той бе един истински ренесансов човек — не само мислител, но и учен, художник и човек на действието.
— Иска ми се да премислите, командир — каза Сартауи, докато проверяваше оръжието на Кадар, след като вече бе решил да го застреля, ако проявеше и най-малкото намерение да избяга, — не бива точно вие да поемате такъв риск.
Кадар се усмихна. Не усещаше никакъв страх. Рискуването на собствения ти живот бе най-чувственото преживяване.
— Сър, взехте ли под внимание самолета на рейнджърите, който кръжи над нас? — настоя Сартауи.
— Сартауи — каза Кадар, — аз ще летя и няма да споря по този въпрос. А що се отнася до самолета на рейнджърите — той вече не може да ни навреди. Очевидно изразходва всичките си амуниции. Сега, ясно ли е какво предприемаме?
— Да, сър — кимна Сартауи. — Картечниците ще обстрелват главната кула и наблюдателниците, докато вие заемете позиция. По ваша заповед — по УКВ-то или след първия изстрел на огнехвъргачката, картечниците прекратяват огъня и вие обстрелвате върха на кулата. После се приземявате там и към вас се присъединява бойната група, която в момента е заела позиции в основите на кулата. След това с помощта на огнехвъргачката ще разчистите етажите един по един. Междувременно ние нахлуваме в тунела — той спря.
— Картечниците — подсказа Кадар.
— След превземането на главната кула картечниците и всички останали извън замъка ще влязат вътре и там като си вземем заложниците, започваме преговорите, какъвто бе първоначалният план. Рейнджърите ще дойдат твърде късно.