Беше се усмихнал успокоително.
— Един от начините да не позволите на страха да ви завладее, е да се съсредоточите върху непосредствените си задачи и да не мислите какво би могло да се случи. Мислете като професионалисти, които трябва да решат някакъв проблем, а не като деца с глави под юргана от страх. Помнете — под леглото може да няма никой, но ако има — гръмнете копелето — тук беше млъкнал, сякаш за да си спомни нещо и бе продължил: — Това не е урок от учебник. Бил съм във вашето положение, знам какво е, повярвайте ми.
Мисли като професионалист! Мисли като професионалист! Думите на Фицдуейн звучаха непрекъснато в мозъка на Зиг и паниката, която почти го беше завладяла, отстъпи.
Чуваше приближаващи се стъпки и успя да различи затъмнената светлина на джобно фенерче. Това не беше игра на въображението му. Те идваха и сякаш мислеха, че са открили незащитен проход към главната кула, иначе защо няма да стрелят или да хвърлят гранати, ами ще се разхождат с фенерче? „Сигурно смятат, че щом досега никой не е стрелял по тях, значи тук няма никой — помисли си Зиг.“ Чу шептене, в което личеше облекчение. Господи, помисли си той, те наистина мислят, че са успели.
Андреас ги наблюдаваше как влизат през вратата. Първо се появиха двама, но граната не бе хвърлена. Бяха сложили щиковете си. Какво ли означаваше това? Че амунициите им са свършили или това беше обичаят им за близък бой. Като нападнаха портала, имаха ли щикове? Май не.
Първият от влезлите провери фалшивата барикада и не намери никого. Чувалите там бяха така разхвърляни, все едно е била изоставена преди да бъде довършена, все едно защитниците се бяха отказали да защитават тунела. Номерът май минаваше. Първият даде сигнал на другаря си, който на свой ред даде сигнал на другите от външната страна на вратата. Терористите започнаха да влизат в тунела. Стрелкаха се бързо през вратата и заемаха ниски позиции покрай стените отляво и отдясно. Все още нямаше гранати. Дали пък най-сетне защитниците нямаше да имат малко късмет. Определено се нуждаеха от това. В тунела бяха влезли осемнайсет терориста и първите, явно разузнавачи, се готвеха да продължат напред.
Андреас потупа Джудит по ръката. Тя бавно отброи до пет, за да му даде време отново да се прицели. Първият от разузнавачите бе само на няколко крачки. Вече беше извън обсега на мината.
Джудит натисна спусъка на дистанционното взривяване на мината и върху терористите се изсипаха седемстотин стоманени сачми. Осветлението бе включено и се разкри картина на кървава баня.
Андреас стреля два пъти в първия разузнавач и го улучи в стомаха и главата. Петимата оцелели терористи се втурнаха напред, стреляйки. Знаеха, че единствената им защита сега са бързината и нападението. Нито можеха някъде да се скрият, нито можеха да избягат.
Зиг видя как един щик се стрелва към него и успя да го парира с „Узи“-то си, но в този момент друг автомат стреля и той почувства раздираща болка в рамото си. Вдигна „Узи“-то с една ръка и изпразни половината пълнител в лицето пред него.
Андреас лежеше на земята и се бореше с един терорист. Джудит сграбчи нападателя за косата, дръпна главата му рязко назад и му преряза гърлото.
Един нож се вряза в бедрото на Зиг, но в този момент ръката на убиеца бе сграбчена от един от учениците — Кагочев, руснакът, и двамата се претърколиха на земята. Кагочев изхвърча към стената и терористът тъкмо се канеше да го довърши, когато на гърдите му цъфна върха на една стрела и той бавно се свлече назад. Докато падаше, в тялото му се заби още една.
Дьо Гевен слагаше трета стрела, но един терорист скочи отгоре му и французинът стреля от упор, заковавайки нападателя като бръмбар на дървената врата на склада.
Андреас бе взел отново пушката си и стреляше методично на ръчна стрелба. Като на забавен кадър Зиг виждаше как всяка гилза излита във въздуха, удря се в стената или земята и отскача, за да се търколи. Андреас беше обезумял и стреляше във всеки терорист, който му се изпречваше на погледа, без значение дали е жив или мъртъв.
Пълнителят му свърши. Той го измъкна, сложи нов и натисна спусъка. Чу се празно изщракване. Андреас застина, сякаш го бяха плеснали през лицето. После разтърси глава и се огледа.
Зиг и той се спогледаха и разбраха, че всичко бе свършило. В тунела беше тихо, чуваше се само тежкото им дишане.
Малко след това, някой извика предупредително, размениха се бързи реплики за разпознаване и през вратата, която досега бяха защитавали, влезе първият от рейнджърите.