Ето защо бе решил първо да се приземи на покрива, да изчака подкреплението отдолу, след което да прочиства стая по стая, етаж по етаж, докато стигне до заложниците. Беше простичък, но много ефективен план, защото никой не се бори срещу огнехвъргачка.
Мисълта му се върна към ранните, щастливи години в Куба, когато той и Уитни бяха любовници. Тогава беше все още наивен и не знаеше основната максима в живота — владей или ще те владеят. Спомняше си ужасната смърт на Уитни. Тя не бе напразна — точно това бе превърнало Кадар в силен и неуязвим човек. Спомни си как бе убил майка си и Вентура. Това бе първото му убийство. Оттогава бе изгубил краят им. С времето беше ставало все по-лесно и по-лесно да убиваш, докато накрая насилието не се превърна в цел, а по-късно и в необходимост. Сега то бе чувствено удоволствие.
Палачът се приготви за атака. Шейсет секунди преди приземяването на площадката моторът на парашута изкашля и изгасна. Горивото беше свършило. При една от предишните атаки на мотопарашута Етен бе уцелила резервоара му.
Обзе го ужас, после гняв. Еуфорията се смени с паника. Няколко секунди стоя без да помръдне, не знаейки какво да прави. Когато видя, че парашутът продължава да се движи напред, увереността му се възвърна. За разлика от хеликоптер, който падаше веднага след спирането на двигателите, мотопарашутът бе в състояние плавно да свали пилота и товара му на земята.
За нещастие на Кадар, в резултат на вятъра, парашутът започна да се спуска точно към горящия покрив на жилищното крило.
Приближаваше все повече и започваше да чувства топлината, скоро рамката на парашута се нагорещи, огнехвъргачката можеше да избухне всеки момент. Обзе го ужас и той се разтрепери от страх.
Като обезумял се опита да се освободи от огнехвъргачката и в същото време да се отдалечи от топлината. Тя беше прикрепена към рамката със скоби, които при нормални обстоятелства лесно се освобождаваха, но сега Кадар обзет, от паника, яростно ги дърпаше, докато не разкървави ноктите си. Призляваше му от страх.
Успя да откопчее три от скобите, но четвъртата не поддаваше и не поддаваше, сякаш огнехвъргачката бе решила да остане със собственика си и да го изгори жив.
Кадар разбра, че да остане на мотопарашута означаваше да умре, затова трескаво откопча предпазния си колан и увиснал на рамката се прицели, колкото можа и скочи върху бойната площадка.
Единият му крак попадна на нещо много твърдо и го прониза остра болка. Усети, че се хлъзга и отчаяно се опита да се вкопчи в нещо, за да се задържи. Хвана се за един чувал с пясък, но разкъсан от куршуми, той се изплъзна от ръцете му.
Кадар пищеше и не виждаше нищо, защото очите му бяха пълни с пясък. Тогава почувства как го облива силна и гореща вълна от възпламеняването на огнехвъргачката.
Усети, че някой го хваща за лявата ръка, издърпва го от ръба и го блъска в оградения с чували център на покрива. Той плъзна дясната си ръка по тялото и измъкна пистолета си. Свали предпазителя.
— Обърни се — каза Фицдуейн, който бе решил да си върне бойната площадка, след ликвидирането на картечниците. Рейнджърите бяха докладвали за излитането на някакъв самолет с неприятел на борда и това също го бе накарало да се качи на кулата.
Човекът, който лежеше долу изглеждаше познат, но Фицдуейн все още не можеше да повярва, че това е Палачът или Саймън Балак, Уитни, Лодж, Кадар или както там се наричаше.
Кадар избърса очите си и примигна. Той виждаше. Значи все още имаше шанс.
Вдигна се на ръце, премести тежестта на тялото си на едната и стисна пистолета с другата. Обърна се леко, за да види кой го е спасил и да разбере къде се намира мишената. Очите му срещнаха погледа на този, който го беше спасил и той трепна от изненада. Боже Господи! Пак този проклет ирландец. Той бе неговото проклятие. Заля го желание да го заличи от лицето на земята.
Саймън Балак — Палачът?! Фицдуейн бе не по-малко шокиран. Не беше очаквал, че той ще вземе лично участие в бойните действия и ще рискува живота си. Усети хладнокръвното желание да убива, същото като в Конго, когато безпомощно бе гледал как убиват съпругата му. Той пристъпи към Кадар.
Мечката се бе забавил, защото търсеше някакво оръжие и едва сега се качваше по стълбата към покрива. Извика към Фицдуейн. Само се интересуваше дали е там, но точно това спаси живота на Хюго. Той тъкмо се бе обърнал леко, за да отговори на Мечката и Кадар се претърколи и стреля.