Куршумът одраска бузата му, той залитна назад и се подхлъзна на едно въже. Последвалите изстрели на Палача го накараха да се просне върху чувалите с пясък.
С усилие Кадар се изправи.
С треперещи от болката ръце, той се завъртя леко и стреля към новодошлия. Не улучи, но Мечката, който бе отскочил, за да се предпази, не успя да се прицели отново и стрелата се заби в счупения му крак, малко над коляното. Палачът изпищя от ужасната болка и изпразни отчаяно пълнителя по посока на мъчителя си, но безрезултатно.
Мечката приклекна на стълбата и сложи нова стрела в арбалета.
Ридаещ от болка и отчаяние, Кадар потърси нов пълнител за пистолета си. Такъв нямаше. Тогава си спомни, че при приземяването дрехите му се бяха разпрали и вероятно резервните пълнители бяха паднали от джоба му. Огледа се и видя единия на ръба на покрива. Насочи се към него, но в този момент в гърба му се заби втора стрела. Тя не успя да пробие кевларената му жилетка, но от силата на удара той залитна напред и падна на колене.
Болката, която го прониза, бе толкова свирепа, че той почти обезумя. На челото му изби пот и само благодарение на силната си воля успя да не загуби съзнание. Положи всички усилия да се овладее. Никога през живота си не бе изпитвал толкова много страдание. Писъците му отекнаха в тъмнината, по страните му се стичаха сълзи. Опита се да пропълзи към пълнителя. Виеше от болка.
Мина известно време преди зашеметеният от изстрела Фицдуейн да се окопити. Той се изправи все още замаян и без да осъзнае, че на гърба си има пушка, грабна тежкото въже.
Кадар усети приближаването му, докато зареждаше пистолета. Спусна ударника и се обърна, за да застреля ирландеца.
Въжето изсвистя и перна Палача през лицето, удряйки ръката с пистолета, Фицдуейн се хвърли и сграбчи ръката на Кадар, която отново се бе насочила към него. Изтощен от раните си и почти непоносимата болка Палачът се опита да стреля, но не успя. Фицдуейн го бе хванал така, че ударникът не можеше да изпълни предназначението си. Бавно Хюго отмести дулото встрани от себе си, но бе принуден да махне пръста си от ударника и Кадар стреля отчаяно в нощта.
Фицдуейн изчака докато пистолетът не щракна празен и го удари с глава смазвайки носа му. Докато Палачът се виеше и пищеше от болка, Фицдуейн измъкна ножа си и го заби в стомаха му, порейки вътрешностите му. Ужасяващо стенание изпълни въздуха.
Мечката се приближи с готов за стрелба арбалет и пусна стрелата от упор в изкривеното лице на Палача, което в този момент бе извито настрана. Стрелата проби бузите и изби зъбите му. През тялото му премина конвулсия, но той трескаво продължи да се бори. От устата и раните му потече кръв и слюнка и от гърлото му се чуха ужасни, животински звуци. На Мечката му призля, но той отново зареди оръжието си.
Фицдуейн измъкна ножа си, заби го с всички сили в гърба на Палача и го остави там. После взе въжето завърза го около врата му и ритна гърчещото се тяло през страничния край на площадката. Въжето изсвистя и после се опъна.
Хюго легна на покрива и погледна надолу. На края на въжето, само на около метър от земята висеше и продължаваше да се гърчи смазаното тяло на Палача.
Изправи се внимателно и тръгна надолу по стълбите. Мечката го последва.
Като стигнаха долу, Фицдуейн се обърна и погледна към висящото тяло. Един от рейнджърите освети изкривеното лице. Раните от арбалета кървяха и въпреки нанесените поражения беше съвсем ясно, че това е Палачът. Тялото продължаваше да потреперва.
Фицдуейн погледна Мечката и после отново обърна глава към Палача. Убийствената му ярост бе прекипяла. От отвратителната гледка му призля.
— Трябва да го довършим — каза Мечката.
Ирландецът се поколеба за момент, после си спомни за Руди, Врени и Беат фон Графенлауб, Паулус фон Бек, за цялата болка, за всичките кръвопролития и ужаса, които този човек бе причинил, човекът, който той преди време дори бе харесвал. Спомни си как бе отишъл до „Дрейкър“, за да им каже за случилото се, спомни си попрецъфтялата, но все още привлекателна брюнетка с бабешките очила. Спомни си за картината, която бяха заварили в „Дрейкър“, за окървавеното тяло, чиято ръка все още държеше бабешките очила. Спомни си за Айво и Мъроу, за Томи Кийн и Дик Ноубъл, за жената, която обичаше и която беше ранена. После помисли, че е уморен и че Мечката е прав и че на това трябваше да се сложи край. Вече не го интересуваше защо.