Тялото бе поето от други и мигът, в който го бе държал в ръцете си, свърши. На земята бе поставен найлонов чувал. Докато полагаха раменете върху защитната покривка, от окървавената уста на момчето се изтръгна продължителен стон.
Всички се вцепениха, поразени от мисълта, че докато те са стояли наоколо и са чакали полицията, Рудолф фон Графенлауб може би бавно се е задушавал.
Стонът бавно замря. И макар Фицдуейн да бе чувал това и преди, ужасът бе непреодолим.
— Това е въздух — каза той, — въздухът от притискането на белите му дробове при местенето.
Погледна към позеленелите лица на околните, надявайки се, че е прав. Половин час след това даваше показания пред сержанта в библиотеката на училището „Дрейкър“, която за случая бяха превърнали в помещение за разпити. Виждаше как калта по ботушите на полицая се спича и как инкрустираният под бе осеян с кални следи от обувки. Вече никой нехаеше за това.
— Хич не изглеждаш добре, Хюго — каза сержантът. — Мислех, че си свикнал с тези неща.
— И аз така си мислех — сви рамена Фицдуейн, — но когато това се случи пред собствената ти врата е по-различно.
— Или е последната капка, с която прелива чашата — кимна сержантът. Отново засмука старата си черна лула със сребърно капаче за предпазване от вятъра и в стаята се разнесе сладникавият аромат на тютюн. Беше едър, як мъж, на когото оставаха няколко години до пенсия.
— Томи — каза Фицдуейн, — някак си очаквах по-обстойно разследване, преди да се свали тялото: да се опънат въжета около мястото на произшествието, да се извика съдебен лекар, нещо такова…
Сержантът повдигна вежда. Отговорът му бе добре премерен.
— Ако не те познавах достатъчно добре, бих си помислил, че в думите ти прозира критика.
Хюго разпери извинително ръце и каза:
— Не го прави — после замълча, но лицето му запази въпросително изражение.
Сержантът познаваше Фицдуейн отдавна. Засмя се, но после се сети защо са тук и придоби сериозен вид.
— Не се измъчвай с подобни мисли! Мястото около дървото и без това беше утъпкано от теб самия. Както и да е, вече тридесет и пет години съм в полицията и съм виждал достатъчно обесени. Всичките бяха все случаи на самоубийство. Не е възможно да убиеш някого чрез обесване, без да оставиш следи, пък има и по-лесни начини за убийство.
— А имаше ли оставено писмо?
— Не — отвърна сержантът, — или поне още не сме намерили такова, но липсата му все още не означава нищо. Всъщност, оставянето на писмо е по-скоро изключение, отколкото правило.
— Добре, а имаш ли някаква представа защо го е направил?
— Все още не — отговори сержантът, — трябва да говоря с още хора. Но от досега проведените разпити останах с впечатлението, че винаги е бил мрачен и под някакво напрежение. Явно е имал проблеми със семейството си в Швейцария. Той е от град на име Берн.
— Това е столицата на Швейцария — каза Фицдуейн.
— Ходил ли си там? — попита сержантът.
— Не, макар че хиляди пъти съм сменял самолет в Цюрих. Моята работа е да снимам войната, а швейцарците са привързани към мирния начин на живот.
— Е, смятам, че патологът ще извърши огледа си утре. Разследването ще започне ден-два след това. Трябва да си на разположение. Ще те предупредя колкото може по-рано.
— Благодаря, Томи!
Те се изправиха и си стиснаха ръце. В библиотеката бе студено, огънят в камината бе изгаснал. Точно преди да отвори вратата, сержантът подметна:
— Не е здравословно да се вдига шум за такива неща. Колкото по-бързо забравиш случилото се, толкова по-добре.
Фицдуейн се усмихна многозначително, без да продума.
По обратния път към Дънклийв той се сети, че бе забравил да говори с Том за изчезналата си коза. Такова търсене едва ли влиза в задълженията на един полицай, но самият факт, че преди няколко дни я бе открил на мястото, където на времето се издигаше жертвената могила, обезглавена и с извадени вътрешности, сам по себе си повдигаше някои въпроси.
Питаше се какво ли е станало с величествено украсената с рога глава на животното.
Трета глава
Тя сведе поглед към него. Чувстваше как се движи в нея — най-нежната любовна милувка. Бедрата й се стегнаха спонтанно в отговор. Ръцете му погалиха гърдите й и после я обгърнаха. От докосването му по гърба й премина тръпка. Тя отметна глава назад, притисна се силно към него и го усети как навлиза още по-дълбоко в нея. По телата им изби пот. Тя навлажни пръсти с език, после обхвана члена му и лекичко го стисна. Той целият потрепери и после се овладя.