— Студено ли е? — попита Бон.
— Мисля си.
— Добре. Създайте си този навик. — Бон докосна едно копче и сонара на пръта на сондата засвири с честота, от която им изтръпнаха зъбите. На монитора се изобрази ясна капковидна форма, дълга няколко метра. — Ето го. — Лейтенантът погледна числата на монитора. — Наистина е там долу, нали? Бих ви оставил да го откопаете с чаена лъжичка, младши лейтенант, но предполагам, че зимата ще настъпи, преди да сте свършили. — Той въздъхна и се втренчи в Майлс, като че ли си представяше сцената. Майлс също можеше да си я представи.
— Да, сър — внимателно отговори той.
Изтеглиха сондата. Под облечените им в ръкавици ръце се плъзна студена тиня.
Бон маркира мястото и махна на своите техници.
— Тук, момчета. — Те помахаха в отговор, вдигнаха ховъра във въздуха и го обърнаха. Бон и Майлс се изкатериха по скалите по посока на станцията, доста настрана от пътя му.
Ховърът се придвижи с вой по въздуха и зае позиция над тресавището. Високомощният, изчислен за космоса сноп въздух, нагнетяван от витлата му, се стовари надолу. Тиня, части от растения и лед изригнаха с грохот във всички посоки. За две минути под въздушния сноп се оформи тинест кратер, на чието дъно проблясваше голяма перла. Стените на кратера незабавно започнаха да се свличат навътре, но операторът на ховъра стесни обхвата на въздушния сноп и включи витлата на реверсивен режим на работа. Скатерът се вдигна и с шумно измляскване се освободи от леглото си. Гледката на провисналата на веригата палатка беше отблъскваща. Ховърът деликатно остави товара си на скалистия терен и се приземи до него.
Бон и Майлс се събраха, за да разгледат пропитите с кал останки.
— Нали не сте били в тази палатка, младши лейтенант? — попита Бон, побутвайки палатката с върха на обувката си.
— Да, сър. Бях вътре. Чаках да се съмне. Аз… заспах.
— Но сте излезли преди да потъне.
— Ами, не. Когато се събудих, вече беше потънала под повърхността.
— Колко? — Бон повдигна извитите си вежди. Майлс вдигна ръката си на нивото на брадичката си. Бон изглеждаше поразен.
— Как се измъкнахте от вакуума?
— Трудно. И с повече адреналин, струва ме се. Измъкнах се от ботите и панталона. Което ме подсеща… Може ли за минутка да потърся обувките си, сър?
Бон махна с ръка и Майлс с уморена походка се върна върху тресавището, като обикаляше около пръстена от мръсотии, които въздушният сноп беше избълвал на повърхността, и се държеше на дистанция от кратера, който сега се пълнеше с вода. Откри едната обувка, цялата покрита с кал, но не успя да намери другата. Дали да не я запази, в случай че някой ден му ампутират единия крак? Сигурно няма да е същият. Той въздъхна и се изкатери обратно при Бон.
Бон свъси вежди при вида на руината, която се поклащаше от ръката на Майлс.
— Можели сте да загинете — каза той с разбиране.
— Три пъти… Задушен в палатката, заклещен в тинята или замръзнал, докато очаквах спасението си.
Бон го погледна проницателно.
— Наистина. — Той се отдалечи от смачканата палатка разсеяно, сякаш търсеше по-добър изглед. Майлс го последва. Когато бяха на разстояние, от което техниците не можеха да ги чуват, Бон спря и плъзна поглед по тресавището.
— Чух от неофициален източник, че някакъв техник от моторния пул, на име Патас, се е хвалил пред един от колегите си, че той ви е скроил това — доверително отбеляза той. — И че вие сте прекалено глупав, за да можете дори да се досетите, че е номер. Това самохвалство можеше да се окаже не особено умно от негова страна, ако бяхте загинал.
— Ако бях загинал, нямаше да има значение дали се е похвалил или не — сви рамене Майлс. — Категорично мога да гарантирам, че това, което разследването на Службите не разкри, нямаше да убегне на разследването на Имперска сигурност.
— Знаели ли сте, че ви е било скроено? — Очите на Бон изучаваха хоризонта.
— Да.
— Изненадан съм, че в такъв случай не сте поискали намесата на Имперска сигурност.
— О? Помислете, сър.
Погледът на Бон се върна върху Майлс, сякаш правеше опис на отвратителните му деформации.
— Не си ми ясен, Воркосиган. Защо те допуснаха в Службите?
— Вие как мислите?
— Привилегия на Вор.
— Познахте от първия път.
— Тогава защо си тук? Привилегированите Вор ги изпращат в щаба.
— Ворбар Султана е прекрасен по това време на годината — любезно се съгласи Майлс. Как ли му се наслаждава точно в този момент братовчед му Иван? — Но аз искам корабна служба.
— И не можеш да си я уредиш? — скептично подхвърли Бон.