Майлс извади дълъг телескопичен прът от скатера и го спусна под тъмната повърхност на водата. Сякаш нямаше какво да задръства преливащия край на канала. Каквото и да е, трябва да е заседнало по-навътре. Кеф. Той върна пръта на Патас, прехвърли се от другата страна на пътя и разгледа рова. Забеляза, че каналът беше малко повече от половин метър в диаметър.
— Дайте ми фенер — обърна се той към Олни. Майлс свали шубата си, хвърли я в скатера и се спусна в рова. Насочи фенера в отвора. Очевидно каналът завиваше леко. Не можеше да види абсолютно нищо. Той сравни относителната ширина на раменете на Олни, Патас и на своите собствени и въздъхна.
Дали можеше да съществува нещо по-различно от корабната служба? От всичко, което му се беше случвало досега, спелеологичните изследвания в планините Дендарии се доближаваха най-много до това. Земя и вода срещу огън и въздух. Сякаш си създаваше дяволски резерв „ин“. Необходимият за новото възцаряване на равновесието „ян“ трябваше да е изумителен. Той стисна прожектора по-здраво, застана на ръце и колене и запълзя по канала.
Колената му подгизнаха от ледената вода. Ефектът беше вцепеняващ. В едната му ръкавица също протече вода. Чувстваше я като острие на нож, забито в китката му.
Мислите на Майлс се върнаха за миг върху Олни и Патас. През последните дни между тях се беше установило безпристрастно, в умерена степен резултатно сътрудничество, което се основаваше — Майлс не хранеше никакви илюзии — на страха от Бога, който им внушаваше лейтенант Ан — добрият ангел на Майлс. Как успяваше да постигне този тих авторитет все пак? На първо място беше добър в работата си, но какво друго?
Майлс се промъкна през извивката на канала, освети запушването с прожектора си и рязко се отдръпна, като придружи движението с ругатни. Той изчака за момент, за да възстанови контрола върху дишането си, изследва по-отблизо блокадата и заднешком се отправи към изхода. Изправи се на дъното на рова и със скърцане намести гръбначните си прешлени. Над него ефрейтор Олни подаде глава над мантинелата на пътя.
— Какво има там, младши лейтенант?
Все още задъхан, Майлс вдигна глава към ефрейтора и му се ухили.
— Чифт боти.
— И това е всичко?
— Собственикът им още ги носи.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
По предавателя на скатера Майлс се обади на военния лекар на базата и го извика по спешност. Предупреди го да си осигури медицински транспорт, съдебно-медицинска екипировка и чувал за трупа. След това Майлс и екипът му преградиха горния край на канала с пластмасова табела, която заеха насила от празните тренировъчни полигони зад тях. Майлс вече беше толкова мокър и премръзнал, че не му направи никакво впечатление, когато пропълзя обратно в канала, за да завърже с въже анонимните глезени.
Когато излезе, военният лекар и неговият санитар бяха пристигнали.
Военният лекар — едър, оплешивяващ мъж, се взря със съмнение в канализационната тръба.
— Какво можете да видите вътре, младши лейтенант? Какво се случи?
— От тази страна не мога да видя нищо освен крака, сър — докладва Майлс. — Заклещил се е вътре, ама здраво. Предполагам, че отгоре му са се натрупали твърди отпадъци. Ще трябва да видим какво ще се излее заедно с него.
— Какво по дяволите търси той вътре? — лекарят се почесваше по луничавото теме. Майлс разпери ръце.
— Прилича ми на ексцентричен начин да свършиш със себе си. Бавно и рисковано. Не е лесно да се удавиш по такъв начин.
Лекарят се съгласи с повдигане на веждите си. Наложи се двамата с Майлс да ударят по една ръка на въжето, което Олни, Патас и санитарят дърпаха, преди вкочаненото тяло, заклещено в канала, да започне да се измъква с пристъргване.
— Запънал се е — със сумтене отбеляза фелдшерът.
Най-накрая тялото изскочи, последвано от струя мръсна вода. Патас и Олни гледаха от разстояние. Майлс не се отделяше от доктора. Трупът, облечен в подгизнало черно работно облекло, беше посинял и приличаше на восъчна фигура. Петлиците и съдържанието на джобовете му го идентифицираха като редник от тиловата служба. По тялото му нямаше видими рани, с изключение на натъртените рамена и издрасканите му ръце.
Докторът бързо изреждаше предварителните наблюдения в диктофона си. Няма счупени кости, няма пришки от невроразрушител. Предварителна хипотеза — смърт от удавяне или хипотермия, или и двете, през последните дванайсет часа. Той изключи диктофона и добави през рамо:
— Ще мога да кажа със сигурност, когато го положим в лазарета.
— Често ли се случват такива неща тук? — меко запита Майлс. Докторът му хвърли кисел поглед.