Кабинетът на Бон беше тъмен. Но от кабинета на командващия базата в коридора се процеждаше светлина. Светлина и гневни гласове, които ту се повишаваха, ту стихваха. Майлс стисна бланката и се приближи.
Вратата към вътрешния кабинет беше отворена. Метцов седеше на бюрото си. Стиснатият юмрук на едната му ръка почиваше върху проблясващата лъскава повърхност. Бон и Яски стояха напрегнати пред него. Майлс предпазливо прошумоля с пластмасовата бланка, за да обяви присъствието си.
Яски завъртя глава и втренченият му поглед улови Майлс.
— Изпратете Воркосиган. Той и без друго вече си е мутант, нали?
Майлс отдаде чест, без да се обръща специално към някого и веднага отговори:
— Моля за извинение, сър. Не. Не съм. Последният ми сблъсък с бойна отрова причини патологични, а не генетични вреди. Бъдещите ми деца ще бъдат толкова здрави, колкото и вашите. Ъ-ъ… да ме изпратите къде, сър?
Метцов изгледа сърдито Майлс, но остави без коментар обезпокоителното предложение на Яски. Майлс безмълвно подаде бланката на Бон, който я погледна, направи гримаса и свирепо я напъха в джоба на панталона си.
— Разбира се, възнамерявам да се разпоредя да носят защитни облекла — раздразнено продължи Метцов, като се обърна към Бон. — Не съм луд.
— Разбрах това, сър. Но хората отказват да влязат в бункера дори и със защитна екипировка — докладва Бон с равен и твърд глас. — Не мога да ги обвинявам. По моя преценка стандартните предпазни мерки не съответстват на изискванията за защита от фетин. В резултат на молекулярната си маса това вещество има невероятно висока стойност на проникване. Преминава директно през защитените повърхности.
— Не можете да ги обвинявате? — повтори Метцов удивен. — Лейтенант, вие сте издали заповед. Или поне е трябвало да издадете заповед.
— Направих го, сър. Но…
— Но… Допуснали сте да усетят собствената ви нерешителност. Собствената ви слабост. По дяволите! Когато издавате заповед, трябва да заповядвате, а не да шикалкавите.
— За какво ни е да запазваме фетина? — жално се обади Яски.
— Приключихме с този въпрос. Това е наше задължение — изсумтя Метцов. — Получили сме заповед. Не можеш да искаш от някого да ти се подчинява, ако ти самият не го правиш.
Какво е това? Претекст?
— Със сигурност в Изследователския отдел все още имат рецептата — вмъкна Майлс. Чувстваше, че започва да улавя обезпокоителната тенденция на този спор. — Могат да забъркат още, ако наистина искат. Пресен.
— Млъквай, Воркосиган — отчаяно изръмжа Бон от ъгълчето на устата си.
— Ако още веднъж си отворите устата тази вечер, младши лейтенант, за да ни демонстрирате чувството си за хумор, ще натоваря вас с тази задача.
Устните на Майлс се опънаха върху стиснатите му зъби в непроницаема изцъклена усмивка. Подчинение. „Принц Серж“, напомни си той. Метцов може да си се налива с фетин колкото си иска. Нямаше да се трогне от това.
Метцов отново се обърна към Бон.
— Никога ли не сте чували за чудесната стара практика на бойното поле да се застрелва този, който не се подчинява на заповедите на командира си, лейтенант?
— Аз… Не мисля, че мога да отправя такава заплаха, сър — сковано отговори Бон.
„А освен това, помисли си Майлс, не сме на бойното поле. Нали?“
— Техници! — с отвращение каза Метцов. — Не ви казах да отправяте заплахи. Казах ви да стреляте. Дайте им един пример и останалите ще си намерят местата в строя.
Майлс реши, че и качеството на хумора, който Метцов демонстрираше, също не го интересува особено. Или генералът говореше буквално?
— Сър, фетинът е силен мутаген — упорито повтори Бон. — Изобщо не съм убеден, че останалите ще се подчинят, независимо колко силна е заплахата. Това е доста безразсъдна тема. Аз… Аз самият не съм склонен да проявявам безразсъдство по такъв въпрос.
— Виждам — Метцов го изгледа студено. Свирепият му поглед се прехвърли на Яски, който се изпъна още повече. Нямаше накъде да отстъпи. Майлс се опита да стане невидим.
— Ако вие техниците ще продължавате да се правите на армейски офицери, то имате нужда от един урок как да привикнете на подчинение хората си — реши Метцов. — Двамата вървете и съберете личния си състав пред административната сграда след двайсет минути. Ще направим един старомоден строеви преглед на дисциплината.
— Вие не… Не мислите сериозно да застреляте някого, нали? — лейтенант Яски беше разтревожен. Метцов се усмихна кисело.
— Съмнявам се, че ще ми се наложи. — Той се обърна към Майлс. — Каква е в момента температурата навън, метеоролог?
— Петнайсет под нулата, сър. — Майлс внимаваше да си отваря устата само когато го питат.