Къщите са всички под морето.
Танцьорите са всички под хълма.
III
О мрак мрак мрак. Те всички отиват в мрака,
в празните междузвездни пространства, празните в празното,
капитаните, банкерите, славните литератори,
великодушните меценати, държавниците и управниците,
видни служители на обществото, един председател на много комитети,
индустриални крале и дребни предприемачи, всички отиват в мрака,
и в мрак са Слънцето и Луната, й „Готския алманах“,
и „Вестник на фондовата борса“, и „Ръководство за ръководители“,
й е студено чувството, и е изгубен мотивът за действие.
И всички ние отиваме с тях на мълчаливо погребение
и то е ничие погребение, понеже няма кого да заровим.
Аз казах на душата си, стой неподвижна — нека мракът те обземе —
това ще бъде тъмата Божия. Както в театър
светлините изгасват, за да бъде сменена сцената
с глух плясък на криле, с движение на тъмнина сред тъмнината,
и ние знаем, че баирите, далечната гледка
и ясната внушителна фасада вече са преместени —
или както, ако подземният влак в метрото спре твърде дълго между две гари
я разговорът се възбужда и затихва бавно в мълчание,
и виждаш зад всяко лице как умствената празнота се задълбочава,
за да остане само растящият ужас, че няма за какво да се мисли;
или както в етерна упойка умът съзнава, но съзнава само нищото —
аз казах на душата си, стой неподвижна — и чакай, без да се надяваш,
защото надеждата ще е надежда за това, за което не трябва; чакай без любов,
защото любовта ще е любов към това, към което не трябва; има все още вяра,
но вярата и любовта, и надеждата са само в чакането.
Чакай без мисъл, защото си готова за мисъл:
Така тъмнината ще бъде светлина, неподвижността — танцуване.
Шепот на бързи потоци и зимни светкавици.
Скритата дива мащерка и дивата ягода
смехът в градината — ехо от екстаз,
не изгубен, а необходим, белег за страданието
при раждането и смъртта.
Казвате, че повтарям
нещо, което вече съм казвал. Ще го кажа пак.
Да го кажа ли пак? За да достигнеш дотам,
дотам, където си, за да се махнеш оттам, където не си,
трябва да изминеш път, по който няма екстаз.
За да стигнеш дотам, където не знаеш къде,
трябва да изминеш път, който е пътят на невежеството.
За да притежаваш това, което не притежаваш,
трябва да минеш по пътя на лишението.
За да достигнеш до това, което не си,
трябва да минеш по пътя, по който не си,
И което не знаеш е единственото, което знаеш,
и което притежаваш е което не притежаваш,
и там където си е там където не си.
IV
Ранен хирург върти стомана —
разпитва гниещата част;
чувстваш под кървавите длани
съчувствието — тази остра страст,
разкриваща загадката на треската за час.
Но болестта за нас е здраве —
чуй полумъртвата сестра,
която не успокоява,
припомня първородното проклятие
и че ще се поправим, като тръгнат зле нещата.
Земята болница за нас е,
от разорен магнат държана.
Добре ли сме — ще мреме значи
от бащинските грижи и старания:
не ни забравят те — пред всичко слагат ни забрана.
От ходилата студ се вдига,
треската свири в мен — в ума,
За да се стопля — лед ми стига,
чистилищни огньове ме тресат
и пламъкът е роза, а трънаци е димът.
Кръвта за нас е питие.
Плът е храната ни човешка.
А мислим — в нашто битие
от плът и кръв сме и със здраве крепко.
Наричаме при все това велик Разпети петък.
V
И така, ето ме, на средния път, преживял двайсет години —
двайсет години, предимно погубени, годините на l’entre deux guerres3 —
в опит да се науча да използвам думите, а всеки опит
е напълно ново начало и различен вид провал,
защото си се научил да надвиваш думите само
за целите на това, което вече няма нужда да казваш, или за начина,
по който вече не си настроен да го казваш. И тъй всеки риск
е ново начало, атакуване на нечленоразделното
с мизерни оръжия, винаги повреждани
във всеобщата бъркотия от неточности в чувствата,
от недисциплинирани взводове емоции. И каквото има да се завладява
със сила или с послушание, е било вече откривано
веднъж или дваж, или няколко пъти — от хора, които не можеш да се надяваш,
че ще надминеш — но и няма състезание,
има само борба за възстановяване на това, което е било изгубено
и открито пак, и пак изгубено — отново и отново: а този път при условия,
които изглеждат доста неблагоприятни. Но навярно няма ни победа, нито загуба,
За нас е само да направим опит. Останалото не е наша работа.