Той посочи с пръст приборния щит и прочете: „Положение на станцията по отношение на хоризонта: азимут 37°, зенитно разстояние 11°36. Дължина на вълната 30 мм.“
— Двадесет и девет — поправих го аз, като погледнах към приборите.
— Вие сте прав. Сега е двадесет и девет, не, вече е двадесет и осем и пет. А зенитното растояние е 12 градуса. Сега виждате ли? Над Земята се движи станция. И дължината на вълните непрекъснато се мени. Какви изводи могат да се направят?
— Преди всичко тайнствената телестанция, както вече казахте, се движи и то доста бързо. Освен това непознатите телоператори искат тяхната програма да се види колкото се може от повече зрители и затова менят дължината на вълните. Така ли е?
Спирин кимна:
— Така е. Остава неизяснено… Какво е това? Екранът гасне.
По екрана изведнъж забягаха ивици, като в началото на предаването, изображението се разля, потъмня и изчезна… Напразно въртях ръчката за настройване и минавах от вълна на вълна.
Спирин взе касетката със снимки и отиде да ги прояви и съобщи за откритието в Центъра по астронавтика. Аз останах да седя пред телевизора, развълнуван от произлязлото и ядосан, заради неочаквания край на предаването. Така и заспах пред апарата.
Сутринта ме разбуди шумът от двигателите на ракетите. Облякох се бързо и се отправих към стартовата площадка. Не преставах да мисля за случилото се. Горях от нетърпение да узная какво е отговорил Центъра по астронавтика на съобщението на Спирин. Проверих изправността на радиосистемата на следващата готова за старт ракета и като взех разрешение за един час, се отправих към обсерваторията. Не бях минал и половината път и насреща ми изскочи Спирин.
— Аз идвам при вас — каза той. — Нося много важно съобщение. Много важно! Знаете ли, вашето откритие придобива реална почва, но не става по-малко загадъчно.
Той ме заведе в своя кабинет и ми връчи печатен лист.
— Ето! Току-що получих това. Четете на глас.
Аз прочетох.
— „Крим. Симеиз. Три часа и осемнадесет минути. Днес в два часа и тридесет и две минути метеорният патрул с забелязал в небето тяло, с неголяма скорост, движещо се от изток към запад. Разстоянието от повърхността на Земята 11.320 км. Скорост 27.6 км/сек. Съгласно наблюденията, в големия телескоп горепоменатото тяло се оказа кълбо с диаметър 89.7 метра. Повърхността на кълбото има албедо равно на 0.73. Произходът на кълбото е неизвестен. Наблюденията продължават. Доцент Бар ски“.
— Така — каза Спирин, когато аз свърших с четенето.
— Вие мислите, че предаването…
— Мисля? Не! Уверен съм! Предаването се правеше от това кълбо. Аз направих справка. Вчера не са извършени никакви проби на телевизионните станции на спътниците. А това кълбо лети от изток. Значи преди да лети над Крим, то е трябвало да мине над Кавказ.
Аз се замислих. Работата се забъркваше все повече. По-рано беше неизвестна предаваща станция. Сега това е установено — кълбото! Но откъде се взе това кълбо? И кой го е направил? Кой извършва предаване оттам? Това не е прост астероид, какъвто в Слънчевата система са хиляди. Кълбото има друг произход. Но тогава… това е междупланетен кораб! Кораб?! Не е ли твърде фантастично, за да бъде истина? Гост от космоса… Как може да се обясни случилото се?
Така се бях замислил, че не забелязах кога в стаята влезе радистът и предаде на Спирин току-що получената радиограма. Спирин прочете:
„Кавказ. Йоносферна станция № 17. Академия на науките на СССР. За началника на станцията Спирин и за радиоинженера Джонс.
В 13 часа местно време ще се състои телесъвещание на учените по повод откритото близко до Земята небесно тяло и свързаните с него явления. На инженер Джонс предстои да направи съобщение. Бъдете готови. Център по астронавтика.“
Такъв беше отговорът на радиограмата на Спирин.
Съвещанието започна точно в 1 часа. На екрана се появи председателят на Академията на науките на СССР. Като обясни накратко защо Центърът по астронавтика е счел за нужно да откъсва учените от тяхната работа, той даде думата на мен.
Аз започнах да разказвам за своето откритие без да изпускам нито една подробност. Спирин седеше настрана и ме ободряваше с поглед. Когато свърших, на екрана се появи висок, слабоват, около тридесет годишен мъж.
— Барски! — каза Спирин.
Барски си оправи връзката и започна: