Генерал Петровски затвори телефона и започна да разопакова багажа си.
Гришин спечели последния си съюзник в един бар на трийсети декември. Събеседник му беше кретен с бирено коремче, но беше нещо като командир на уличните банди от движението „Нова Русия“.
Въпреки помпозното си име Движението представляваше разпусната банда татуирани отрепки с бръснати глави, които си изкарваха и прехраната, и удоволствието, като обираха и тормозеха евреите „в името на Русия“, както обичаха да крещят на случайните минувачи.
Пачката долари, която Гришин бе извадил, лежеше на масата между тях и главатарят на „Нова Русия“ я гледаше с нескрит интерес.
– Мога да събера петстотин яки момчета, когато си поискам – каза той. – Каква е задачата?
– Ще ти дам пет човека от Черната гвардия. Ще изпълняваш всичките им бойни заповеди, иначе сделката отпада.
„Бойни заповеди“ му звучеше добре. Някак по военному. Членовете на движението се обявяваха за войници на Нова Русия, въпреки че никога не бяха имали вземане-даване със Съюза на патриотичните сили. Дисциплината не им беше по сърце.
– Каква е целта?
– На Нова година, между десет часа и полунощ. Атакувате и превземате Кметството. При едно условие – никакво пиене до сутринта.
Главатарят се замисли. Колкото и да беше тъп, не можеше да не сети на какво намирисва работата: тия от Съюза на патриотичните сили бяха решили да докопат голямата плячка. Ами крайно време беше. Той се пресегна през масата и сложи ръка на пачката пари.
– Но като свършим, ще ни дадете чифутите.
Гришин се усмихна.
– С моите лични почитания.
– Готово.
Уточниха се скинарите на Движението да се съберат в градината на площад „Пушкин“ на триста метра от величествената сграда, в която се помещаваше Кметството на град Москва. Това едва ли щеше да направи впечатление някому. Площадът се намираше срещу най-големия ресторант „Макдоналдс“ в града.
„Като му дойде времето, мислеше си Гришин в колата, наистина ще видим сметката на евреите, но няма да подминем и отрепките от „Нова Русия“. Доста би било забавно да пътуват в едни и същи влакове през целия път до Ворхута.“
Сутринта на трийсет и първи декември Джейсън Монк отново позвъни на генерал Петровски. Намери го в кабинета му във вече почти опразнения щаб на МОБОП на улица „Шаболовка“.
– Още сте на пост?
– Да, дяволите да те вземат.
– МОБОП разполага ли с хеликоптер?
– Естествено.
– Може ли да лети в това време?
Петровски погледна през зарешетения прозорец към ниските оловносиви облаци навън.
– Горе в тая боза, не, но под нея предполагам, че може.
– Знаете ли къде се намират лагерите на Черната гвардия на Гришин?
– Не, но мога да разбера. Защо?
– Защо не направите малка разходка с хеликоптера над тях?
– Кому е нужно?
– Ако са миролюбиви граждани, всички помещения в казармите трябва да са ярко осветени, а вътре на топло бойците трябва да вдигат първите предиобедни наздравици в подготовка за мирните тържества довечера. Хвърлете едно око. Ще ви се обадя пак след четири часа.
Когато Монк отново позвъни, Петровски звучеше озадачен.
– Четири от казармите изглеждат затворени. Основният му лагер на североизток оттук прилича на мравуняк. Стотици камиони се товарят и зареждат с нещо. Май е прехвърлил всичките си войски на едно място.
– И защо ще прави това, генерале?
– Ти ми кажи.
– Не знам. Но не ми харесва. Намирисва ми на нощно учение.
– Навръх Нова година? Не ставай глупав Всеки руснак се напива до козирката на Нова година.
– Именно. До полунощ всеки войник в Москва ще бъде мъртвопиян. Освен ако не е получил заповед да не слага нито капка алкохол в устата си. Доста неприятна заповед, но както казах, ще има и други Нови години. Познавате ли командира на ОМОН?
– Естествено. Генерал Козловски.
– А командира на Президентската гвардия?
– Да, генерал Корин.
– И двамата са със семействата си, нали?
– Предполагам.
– Вижте, да си говорим мъжката, ако наистина се случи най-лошото, ако Комаров в крайна сметка спечели, какво ще се случи с вас и семейството ви? Нима не си струва да пожертвате една нощ? Да позвъните тук-там?
Щом затвори телефона, Джейсън Монк разгъна карта на Москва и областта. Пръстът му проследи района на североизток от столицата. Според Петровски се намираше основната база на Черната гвардия.
Главната пътна артерия от североизток беше Ярославско шосе, което с навлизането в града се сливаше с Проспект мира. Магистралата минаваше покрай телевизионния комплекс в Останкино.