Без да пали фаровете, той обърна колата, излезе подпря се на капака и изпразни един пълнител на автоматичния си пистолет право към камионите и сградата на телевизията.
От двеста метра изстрелите му прозвучаха като фойерверки, но куршумите стигнаха целта си. Три от прозорците на сградата издрънчаха на счупено, предното стъкло на един от камионите се пръсна, един куршум дори успя да отнесе ухото на един от нападателите. Другарят му изгуби самообладание и затрещя с калашника си в нощта.
Зад двойните прозорци, задължителни за мразовитата московска зима, телевизорите гърмяха до последно и много от празнуващите не чуха стрелбата. Но куршумите на калашника разбиха три от прозорците на апартаментите наблизо и отвътре започнаха да надничат уплашени граждани. Някои от тях хукнаха към телефоните си да звънят на милицията.
Мъжете пред сградата на телевизията бързо се ориентираха откъде са дошли изстрелите. Монк се метна на колата и запраши, без да пали светлините, но превратаджиите чуха ръмженето на двигателя и започнаха да стрелят след него.
В сградата на МВР на площад „Житни“ старшият дежурен офицер беше командирът на ОМОН генерал Иван Козловски. Той седеше в кабинета си в базата на трите хиляди войници от поверения му отряд, чиито отпуски бе отменил по-рано същия ден. Мъжът, който го бе накарал да постъпи така с горките бойци , отново му се обаждаше от сградата на улица "Шаболовка" четиристотин метра по-надолу и Козловски не можеше да не му се развика.
– Ти не си в ред! Нали гледам телевизия! Кой ти каза? Как така са те информирали? Чакай, чакай малко...
Някой звънеше по вътрешния телефон Той грабна слушалката и изкрещя:
– Да!
Отсреща се чу притесненият глас на дежурния телефонист.
– Извинявайте, че ви притеснявам, генерале, но вие сте най-старшият офицер в сградата. На телефона е някакъв човек, който твърди, че в Останкино се стреля. Един куршум току-що бил потрошил прозореца му.
Тонът на генерал Козловски се промени.
– Вземи всички подробности от него и ми се обади – спокойно нареди той.
После взе другата слушалка и каза:
– Валентин, може би си прав. Един гражданин току-що се е обадил да съобщи, че в Останкино се стреля. Обявявам тревога.
– Аз също. Между другото звъннах на генерал Корин по-рано днес и го посъветвах да държи част от Президентските в готовност.
– Добре си направил. И аз ще му се обадя.
Още осем жители на Останкино позвъниха разтревожени да уведомят за стрелбата. Повече подробности успя да даде един инженер, който живееше на последните етажи на висок блок срещу сградата на телевизията. Свързаха го лично с генерал Козловски.
– Виждам всичко оттук – каза инженерът, който като всички руснаци беше служил в армията. – Около хиляда души са, въоръжени до зъби. Камионите са над двайсет. Два бронетранспортьора са завардили паркинга отпред. Мисля, че са БТР-80А.
"Слава богу, че ги учим на нещо в казармата", помисли си Козловски.
Ако изобщо имаше някакви съмнения, те окончателно се бяха разсеяли. БТР-80А беше сериозен бронетранспортьор с трийсетмилиметрово оръдие и екипаж от командир, мерач и шест войника.
Ако нападателите бяха облечени в черно, значи не бяха от армията. В черно ходеха неговите момчета от ОМОН, но те си бяха долу в помещенията. Той вдигна телефона и се обади на взводните командири.
– Вдигайте всички по тревога – нареди той. – Две хиляди души излизат на улицата, хиляда остават тук да пазят министерството.
Ако наистина ставаше държавен преврат, узурпаторите щяха да обезвредят Вътрешното министерство и базата на ОМОН. За щастие последната бе непристъпна като крепост.
Отвън вече настъпваха други войски, но те не бяха командвани от Козловски. Група „Алфа“ се готвеше да атакува министерството.
Проблемът на Гришин бе как да координира атаките, без да използва радиовръзка. Ако хората му удареха прекалено рано, защитниците нямаше да са се напили достатъчно, ако пък закъснееха – нямаше да успеят до изгрев слънце. Затова беше наредил на група „Алфа“ да атакува в девет часа.
В осем и половина две хиляди командоси на ОМОН напуснаха базата си с камиони и бронетранспортьори. Останалите веднага се барикадираха в крепостта си и заеха отбранителна позиция. В девет срещу тях беше открит огън, но нападателите бяха лишени от възможността да се възползват от елемента на изненадата.