Насрещна стрелба отекна по улиците около министерството и прокънтя през площада. Войниците от група „Алфа“ бяха принудени да се прикрият и да се проклинат защо не разполагат с артилерия.
– Американецо?
– Да.
– Къде си?
– Гледам да отърва кожата Придвижвам се на юг от телевизионния комплекс, като се мъча да избегна Проспект мира.
– Войските са на път. Хиляда от моите и две хиляди от ОМОН.
– Мога ли ви дам един съвет.
– Давай.
– Останкино не е единствената им цел Ако на мястото на Гришин, къде щяхте да ударите?
– МВР, Лубянка.
– Министерството, да, но Лубянка – едва ли. Не мисля, че ще срещне съпротива сред старите си другари от Второ главно.
– Може и да си прав? Какво друго?
– Без съмнение сградата на Министерския съвет на Стария площад и парламента. Като възлови институции на държавата. И местата, откъдето би могъл да срещне съпротива. Вие в МОБОП, десантниците в Ходинка, Министерството на отбраната. Но най-вече Кремъл. Сто на сто ще атакува Кремъл.
– Там имаме хора. Уведомил съм генерал Корин. Всички са в пълна бойна готовност. Не знаем обаче с колко души разполага Гришин.
– Около трийсет, може би четирийсет хиляди.
– По дяволите, та ние нямаме и половината.
– Но пък сте по-подготвени. Освен това вече загуби петдесет процента.
– Какви петдесет процента?
– Елемента на изненадата. Викнали ли подкрепления?
– Генерал Корин сигурно вече се е свързал с дежурните във Министерството на отбраната.
Генерал-полковник Сергей Корин, командир на Президентската гвардия успя да пристигне в базата зад на Кремъл и да блокира всички входове минути преди основната колона на Гришин да стъпи на Манежния площад. В момента седеше в кабинета си и звънеше в Министерството на отбраната.
– Дайте ми старшия дежурен офицер – извика той на телефониста.
Последва пауза и по линията се чу глас.
-Тук заместник-министър Бутов.
– Слава Богу, че сте там. Имаме проблем. Готви се преврат. Останкино вече падна. МВР е под обстрел Към Кремъл настъпват бронетранспортьори и камиони. Трябва ни помощ.
– Имате я. Какво да ви пратим?
– Каквото и да е. Дзержински?
Корин имаше предвид механизираната пехотна дивизия със специално предназначение, създадена точно за подобни ситуации след преврата през 1991-ва.
– Те са в Рязан. Мога да ги мобилизирам до час. Ще бъдат при вас най-рано след три часа.
– Колкото, толкова. А десантниците?
Генералът знаеше, че на един час път със самолет има елитна парашутна бригада, която можеше да бъде спусната на летището в Ходинка, ако успееха да им подсигурят десантната зона.
– Ще ви пратя, каквото мога, генерале. Само удръжте положението.
Неколцина нападатели от Черната гвардия притичаха под прикритието на картечниците и се скриха под арката на Боровицката порта на Кремъл. Четири заряда пластичен взрив бяха поставени на четирите панти на тежката врата и групата хукна обратно. По пътя двама от нападателите бяха покосени от изстрелите, които се сипеха от върха на стената. Секунди по-късно зарядите се взривиха. Двайсеттонната оловна порта се разтресе и падна с оглушителен трясък на земята.
Недосегаем за куршумите, бронетранспортьорът прекоси площада и се скри под арката. Зад оловните порти имаше тежка стоманена решетка. Oт вътрешната ѝ страна, на паркинга, където обикновено се разхождаха туристи, излезе войник от Президентската гвардия и насочи противотанкова ракета срещу бронетранспортьора зад решетките. Преди да успее да стреля обаче, оръдието на БТР-а го разкъса на парчета.
От бойната машина наизскачаха мъже в черно и налепиха пластичен взрив по решетката. После се метнаха обратно вътре и бронетранспортьорът се изтегли назад да изчака взрива. Когато решетката увисна на една панта, тежката машина набра скорост и я прегази.
Въпреки непрекъснатия обстрел, Черната гвардия нахлу в крепостта. Беше четири пъти по-многобройна от войските, които я охраняваха. Защитниците се оттеглиха в множеството бастиони и редути на Кремълската стена. Други се пръснаха из седемдесетте и три акра дворци, крепостни кули, катедрали, градини и площади на Кремъл. На места битката преминаваше в ръкопашен двубой. Черната гвардия постепенно започна да надделява.
– Джейсън, какво става, по дяволите? – чу се гласът на Умар Гунаев по телефона в колата на Монк.
– Гришин се опитва да превземе Москва и цяла Русия, приятелю.