Чувайки стъпките пред себе си, Монк бързо ги последва, преди Гришин да я успял да заеме позиция за стрелба.
Влезе в залата и приклекна зад пищна каляска от седемнайсети век, отрупана с позлатени цветя. Тук експонатите поне ставаха за прикритие. Но скриваха и Гришин. Всяка карета беше издигната на висока поставка, около която, вместо стъкло, имаше опънати въжета.
Монк надникна зад кралската каляска, подарена през 1600 година от английската кралица Елизабет I на Борис Годунов, и се опита да различи противника си. Но тъмнината в залата беше толкова непрогледна, че дори и експонатите се виждаха трудно.
Докато се взираше в мрака, облаците зад тесните, издължени прозорци се разсеяха и сноп слаба лунна светлина се процеди през дебелите двойни стъкла.
Едва забележима точица проблясна някъде зад позлатените колела на каретата на царица Елисавета.
Монк се опита да си припомни онова, на което го бе учил Джордж Симс в замъка Форбс. Стискаш здраво, с две ръце.
Той хвана зигзауера в двете си ръце, прицели се в една точка на десетина сантиметра над светлинката и стреля.
Куршумът мина през спиците на колелото и удари нещо зад него. Когато ехото от изстрел отшумя, Монк чу тъп удар от падането на тежък предмет.
Можеше да е капан. Той изчака малко, а после видя, че тъмният силует на пода до каретата не се помръдва, и предпазливо се плъзна покрай старинните возила. Пристъпи няколко крачки напред и едва тогава успя да различи тяло и глава, похлупена по очи на пода. Приближи се готов да стреля при нужда, и обърна тялото.
Полковник Гришин бе пронизан малко над лявото око. Както Джордж Симс би казал, това обикновено ги спира. Джейсън Монк погледна човека, когото толкова мразеше, и не почувства нищо. Беше го направил, защото смяташе, че така трябва.
Прибра оръжието си, наведе се и свали нещо от лявата ръка на мъжа.
Малкият предмет, който бе пробляснал на слабата лунна светлина, се търкулна в ръката му – сурово американско сребро и красив тюркоаз, изсечен от някой незнаен индианец високо в планините. Пръстен, донесен от родината му, подарен на един смел мъж на градинска пейка в Ялта и свален от един труп в задния двор на затвора в "Лефортово".
Той прибра пръстена в джоба, обърна се и тръгна към колата. Битката за Москва бе приключила.
ЕПИЛОГ
В утрото на първи януари целият руски народ се събуди с мрачната новина за онова, което се бе случило в столицата през изминалата нощ. Телевизионните камери разпространиха гледката до всяко кътче на необятната страна. Нацията беше потресена от онова, което виждаше.
Зад стените на Кремъл разрухата беше пълна. Катедралите бяха надупчени от куршуми. Изпочупени стъкла блестяха по белия сняг. Черни следи от дим загрозяваха фасадите на дворците. Картечен огън бе осквернил Сената и Големия Кремълски дворец.
Две вдървени тела лежаха под Царското оръдие, екипите изнасяха трупове от Оръжейната палата и Двореца на конгресите, където воюващите бяха потърсили спасение в последните мигове на живота си.
По парковете и площадите бронетранспортьорите и камионите на Черната гвардия догаряха с отровен дим в ясното утро. На места пламъците бяха разтопили асфалта и той бе замръзнал на вълнички в зимния мраз.
Служебният президент Иван Марков веднага се върна от вилата си, където бе заминал да прекара празниците, и по обяд вече беше в Москва. В късния следобед прие патриарха на Москва и цяла Русия на лична среща.
Алексей II за пръв и последен път се намеси в политическия живот на страната. Той изрази мнението, че при създалата се ситуация президентските избори биха били немислими и предложи вместо тях на шестнайсети януари да се проведе национален референдум за възстановяване на монархията.
Колкото и странно да е, Марков прие идеята с охота. Не беше глупак и си даваше сметка, че може да спечели от един такъв ход. Преди четири години покойният президент Черкасов го бе назначил на поста министър-председател като опитен администратор с кариера в нефтената индустрия. Но с времето Maрков бе започнал да изпитва удоволствие от властта, която високият пост му осигуряваше, дори и в система, където решаваща роля играеше президентът, а не премиерът.
За шестте месеца от фаталния сърдечен удар на Черкасов той бе имал възможност още по-пълно да усети облагите на върховната власт.
Сега, когато със Съюза на патриотичните сили беше свършено, той знаеше, че надпреварата ще бъде между него и обновените комунисти от Социалистическия съюз. Знаеше също, че в тази надпревара най-вероятно ще бъде втори.