Отец Максим Климовски бе упълномощен да предаде четири пъти Ървин и Монк на полковник Гришин. Това беше необходимо, за да спечели доверието на командира на Черната гвардия като надежден и верен информатор.
На два пъти Ървин и Монк бяха успели да се измъкнат от идването на Гришин, но в последните два случая и на двамата им се бе наложило да употребят сила.
Ървин още от самото начало бе решил да не се опитва да убеждава врага, че срещу него не се готви заговор, тъй като това би било невъзможно, а да го накара да си помисли, че опасността е някъде другаде и, веднъж ликвидирана, престава да съществува.
След второто си посещение при патриарха Ървин нарочно бе напуснал хотела, за да даде на Гришин и хората му възможност да претърсят стаята му в негово отсъствие и да открият куфарчето със снимката и уличаващото писмо.
Всъщност писмото бе подготвено в Лондон, на оригинална бланка на Патриаршията, с помощта на няколко страници, изписани от ръката на патриарха, които отец Максим бе предал на Ървин при предишното му посещение.
В писмото патриархът съобщаваше на адресата, че поддържа идеята за възстановяване на монархията в Русия (което изобщо не беше вярно, понеже само я обмисляше) и ще предложи именно получателят да бъде избран за поста.
Уви, писмото не беше адресирано до този, до когото трябваше. Негов получател бе принц Семьон, който живееше в извънградската си вила в Нормандия с конете и любовницата си. По необходимост, наложи се той да бъде пожертван.
Второто посещение на Монк при патриарха бе дало начало на четвъртия етап – подстрекаването на врага да реагира грубо и със сила срещу подозирана, но несъществуваща заплаха. Това бе станало възможно благодарение на записа от предполагаемия разговор между Монк и Алексей II.
Гласът на патриарха бс записан при първото посещение на Ървин от преводача му Брайън Винсънт, а при престоя си в замъка Форбс Монк бе оставил часове магнетофонен запис на собствения си глас.
В Лондон един руски актьор бе ангажиран да прочете думите, които Алексей II трябваше да произнесе в „разговора“, а след това с помощта на компютърните технологии записът бе изфалшифициран чак до дрънкането на чашите с кафе. Отец Максим, на когото Ървин бе подал касетката при някое разминаване в коридора, просто я бе презаписал от своя си касетофон, на този, който Гришин му бе дал.
Всичко на лентата беше лъжа. Генерал Петровски не можеше да продължи акциите си срещу мафията на Долгоруки, защото всичко, което Монк бе успял да научи от чеченците, вече му бе съобщено. В счетоводните книжа, открити в мазето на казиното, нямаше абсолютно никакви доказателства за връзките на Съюза на патриотичните сили с мафията.
Генерал Николаев нямаше намерение да дава повече интервюта и да се обявява против Игор Комаров след Нова година. Беше казал, каквото имаше да каже, и това бе напълно достатъчно.
И най-важното, патриархът изобщо нямаше никакво намерение да говори със служебния президент за отстраняването на Комаров от предизборната надпревара. Той съвсем ясно бе дал да се разбере, че не желае да се намесва в политиката.
Но нито Гришин, нито Комаров знаеха за това. Убедени, че са изправени пред огромна опасност, те взеха пресилени мерки и организираха четирите опита за убийство. Подозирайки развоя на събитията, Монк предупреди и четирите потенциални жертви. Един отказа да се вслуша в предупрежденията. До вечерта на двайсет и първи декември, а може би и след това, Комаров все още беше в състояние да спечели изборите, и то с огромно мнозинство.
След двайсет и първи декември операцията премина в петия си етап. Монк се възползва от крайните мерки на врага, за да усили враждебността срещу Комаров и да разшири кръга на неприятелите му от малцината, които бяха виждали Черния манифест, до всички руски медии. За да може събитията да имат своето логично обяснение, той пусна слуха, че виновникът за дискредитирането на Комаров е висш офицер от Черната гвардия.
В политиката, както и в толкова други хорски дела, успехът ражда успехи, но и провалът води до провали. С разгарянето на обвиненията срещу Комаров се разпали и параноята, която дреме във всеки тиранин. Последният гамбит на Найджъл Ървин бе да се възползва от тази параноя и да се моли нестабилният характер на отец Максим да не му изневери.