Мюлер стоеше на колене близо до долния край на леглото. Беше извадил пистолета си и търсеше нещо в сакото си, вероятно куршуми, давейки се от кашлица. Фотис се тресеше, опитвайки се да се изправи. Матю наблюдаваше и двамата, виждаше всичко. Въздухът беше задушлив, трябваше веднага да направи нещо. Иконата го призова. Той се изправи и замаяно си представи как пресича стаята, отблъсква Мюлер, грабва Света Богородица и се отправя към вратата. Щеше да е лесно, но краката му не помръдваха. Обгорелият мъж го гледаше. В очите му нямаше обвинение, нито помощ. Матю си спомни думите на Йоанис. Силата на иконата е толкова голяма, че пречупва волята ти. Защо беше дошъл в тази къща? Спомни си. За да спаси един живот. Не заради иконата, а заради човешки живот.
Кърпата беше паднала някъде по пътя и от дясната му длан обилно течеше кръв. Без да й обръща внимание, Матю се приведе към прашния килим, за да напълни дробовете си с чист въздух, после вдигна борещия се Фотис на рамо.
— Какво правиш? — беснееше Змията.
С крака, тръпнещи от усилието, Матю се изправи и главата му веднага бе обвита в облак дим. Слабите юмруци го удряха по гърба, старческите крака ритаха във въздуха.
— Не, не мен, момче. Богородица. Света Богородица.
Матю излезе от стаята, без да се обръща назад. Огънят беше стигнал до задното стълбище на втория етаж и почти нищо не се виждаше. Откри парапета и по него стигна до площадката на предното стълбище. Който и каквото да го очакваше долу, нямаше да е по-лошо от онова, което ставаше горе. Фотис беше побеснял.
— Глупак! Върни се и вземи иконата. Какво си мислиш, че правиш?
„Избирам живите“, помисли си Матю, докато тръгваше надолу.
Андреас пътуваше надалеч във времето и пространството, когато момичето го събуди. Някои места не му бяха познати, други си спомняше добре. Криптата под църквата, малкият Михалис, който го гледа с възрастни очи. Хубавата Гликерия му се усмихва, докато се разминават по селската улица. Млади момчета, месещи слама и кал с крака, за да направят тухлите, с които да възстановят изгорелите си домове. Терасата на стария му апартамент, Мария, млада и чернокоса, Алекос, който си играе с войници в краката им, сладкото лепкаво ухание на летния здрач в Атина. Върна се отново в параклиса на хълма с Коста и Йоанис и този път забеляза нещо ново, което трябваше да каже на Матю. Отиде в добре пазената къща на Мюлер призори и наблюдаваше лицето му, когато му обеща, че няма да има екзекуции. Седеше между старите, изкривени ябълкови дървета сутринта и хапваше хляб, изтощен от свършеното през нощта, когато чу залпа от двадесет пушки. Хлябът падна от ръцете му, осъзна, че е бил измамен. Преживя всичко отново, макар и не толкова силно, почувства как ужасът се превръща в гняв, гневът в тъга, тъгата в решимост. Видя набързо изкопания гроб и дървения кръст в Аржентина, края на пътуването.
Гневът беше изчезнал. Докато сънуваше, той не го усещаше. Белокосото привидение, което бе влязло в апартамента на Фотис, имаше очите на Мюлер, но иначе беше бледа негова имитация. Един уморен и отчаян старец. Андреас не изпитваше нито омраза, нито желание да му прости; той просто беше жалък. Най-добре щеше да бъде да умре, но той не би го убил. Всъщност той изобщо не очакваше да се върне в света на живите, докато Ана Кеслер не го събуди. И колко трудно му беше да се върне. В сънищата си се беше усещал лек като въздушен полъх, способен да види и разбере събития, обвити в страх, гняв, съжаление, похот. Беше се издигнал над дребните си страсти. Колко трудно беше да се върне в света, в крехкото си страдащо тяло, в слабия си, бавен ум. За няколко мига беше усетил всички рани, всички белези и преживявания, преминали през тялото и ума му за седемдесет и девет години. Това беше неговият живот и той още не беше приключил с него.
Но Ана беше красива, а заради красотата си заслужава да се събудиш. Ана на Матю. Така се беше нарекла, след като едва не й беше отнесъл главата. Студената вода по лицето му беше помогнала да се събуди, но в началото усещането беше ужасно. Нещо стягаше китките му. Беше изненадан, че е жив. Нямаше представа къде е Мюлер, но изглеждаше логично, че е в къщата заедно с Матю, Фотис и кой знае още кого. Волята му хукна натам, но тялото се влачеше след нея, затова не отказа на жената, когато му предложи помощ.