Успокоен от започналия бой, Елиас отново възвърна гласа си и нареди на хората си да се разпръснат по дължината на стената и да стрелят колкото могат по-бързо. Не беше важно да са точни. Кръстовете и тесните плочи не можеха да скрият германците; единственото им солидно прикритие беше зад ъгъла на църквата и тъй като оттам можеха да стрелят само един или двама едновременно, партизаните щяха да ги задържат за кратко, без да разкриват колко малко са. След минути, когато пристигнеха останалите германци, съотношението щеше да бъде петдесет на четирима, но може би дотогава свещеникът щеше да се върне.
Внезапно втора фигура прескочи стената и се насочи към вратата. Носеше черна риза и кърпа, тичаше бързо, ниско приведена. Коста. Какво, по дяволите, беше намислило момчето? То не обичаше свещениците, нито иконите, но станалото станало. Презареждането на пушката ставаше твърде бавно, затова капитанът я захвърли, извади пистолета и започна да стреля към сенките, без да се прицелва, хабейки ценни муниции. Спиро и Лефтерис също подновиха огъня и Коста успя да влезе в църквата.
Капитан Елиас се наведе да презареди горещия си пистолет и обмисли положението. Лоша работа, но вече нищо не можеше да се направи. Спиро не трябваше да стреля, но навярно бе помислил, че Михалис е в опасност. Мъртвият германец щеше да струва скъпо на селото, освен ако Елиас не успееше да се справи с Мюлер. Мюлер, с когото в момента си разменяха куршуми — неподходящ момент за преговори. По дяволите! Ако Змията не беше взел половината от хората му, за да откраднат оръжие, щеше да зареже целия мръсен план и да избие колкото може повече германци. Ако. Не, това беше глупава постъпка, предприета необмислено, и вината беше само негова.
Както и да е. На север от гората, почти зад тях вече чуваше скърцането на ремъци на пушки, а от моравата зад църквата — тропот на ботуши. След секунди щяха да бъдат обкръжени.
— Оттегляйте се.
Той се промъкна покрай стената до Лефтерис и Спиро и когато те не се подчиниха, насочи дулата на пушките им нагоре и със сила ги избута към дърветата.
— Оттегляйте се, по дяволите! Не в пещерата, а в стария манастир.
Дотам имаше осем километра и на стария Спиро щеше да му е трудно, но германците нямаше да ги преследват толкова надалеч в тъмното, а по никакъв начин не биваше да ги заведат до пещерата.
Мъжете бавно се подчиниха и изчезнаха между дърветата, оставяйки капитана сам. Той хукна назад покрай разрушената стена и я прескочи близо до предната част на църквата, надявайки се, че там няма да го видят. Внезапно откъм гробището прозвуча картечен откос, разпръсквайки парченца от стената на мястото, където допреди малко бяха стояли Елиас и хората му. Пълзейки по корем, той стигна до черковната стена и се изправи. Високият прозорец над него вече се беше пръснал от горещината. Сложил кърпичка пред лицето си, капитанът надникна вътре. Отпред пожарът беше почти угаснал, унищожил всичко, което можеше да гори, но отзад бушуваше с пълна сила. Олтарът и старият иконостас бяха обвити в дим. Пейките бяха обгорели, покрити с жар, гредите на покрива пращяха над главата му. Църквата беше стара, част от нея датираше от векове и дори капитанът безбожник усети чувство на загуба. Не можеше да види мястото, където бе скрита иконата, нямаше и следа от хора.
Отново залегна. В гората отдолу се чуваха гласове и шум от тичащи крака. Някакъв фенер лудо се разлюля. Всеки миг щяха да се изкачат по склона и да открият само германците в гробището. Ако имаше късмет, можеха да се изпозастрелят взаимно. Елиас легна по корем и запълзя към предната част на църквата.
Малцината войници, останали на двора, се бяха изтеглили, за да се присъединят към онези, които обкръжаваха църквата, и главният вход беше свободен, стига хората вътре да успееха да стигнат през пламъците до него. Тунелът към криптата все още изглеждаше най-удобен за влизане. На безопасно разстояние от врага капитанът отново навлезе в гората, където бързо скри пушката и патрондаша в една хралупа. После затъкна пистолета под широкия си елек. Всеки с добро зрение и малко светлина на разположение би разпознал, че е партизанин, но трябваше да се примири с това. Налагаше се да влезе в селото. Умът му вече пресмяташе възможните ужасни последици от тази нощ. Трябваше да претърси три места, да открие четирима души и да отговори на някои трудни въпроси. А после — да се разбере с Принца.