— Никаон беше добър художник — каза отец Никифор решително. — Класическа школа, господине. Боже, какви красиви пропорции! Но моето „Възнесение“ е слаба картина, Прокопие. Тия неподвижни фигури и тоя Христос с крила като същински щъркел. — Разбирате ли, Христос трябва да се възнася и без криле! Това вече е изкуство!
Отец Никифор възбудено се изсекна в ръкава си.
— Какво да се прави, ТОГАВА аз още не умеех да живописвам. Нямаше в таблата ми нито дълбочина, нито движение.
Прокопий смаян погледна изкривените ръце на игумена.
— Вие още ли живописвате, отче?
Отец Никифор тръсна глава:
— А не. А не. Само от време на време правя етюди за свое удоволствие.
— Фигури? — не се сдържа Прокопий.
— Фигури, сине. Няма нищо по-красиво от фигурите. Стоящи фигури, които ти се струва, че ей сега ще тръгнат. А зад тях фонът, където, би казал човек, биха могли да се отдалечат. Трудно е, драги. Какво разбира от тия работи тоя ваш — е, как го казваха — оня, зидаря от Крит, с неговите карикатурни чучела!
— Много бих искал да видя новите ви картини, отче Никифоре — каза Прокопий.
Отец Никифор махна с ръка.
— Защо ви трябва? Нали имате своя Папанастасий! Изключителен художник, казвате. Гледай ти, композиционни съображения! Е да, ако неговите мозаични чучела са някакво изкуство, тогава вече нямам представа какво е това изобразително изкуство. Вие, разбира се, сте познавач, Прокопие; трябва да имате право, че Папанастасий е гений.
— Не съм казал това — запротестира Прокопий. — Отче Никифоре, не съм дошъл да споря с вас за изкуството, но да го защитя, докато не е станало късно.
— От Папанастасий? — живо попита Никифор.
— Не, но от императора. Та вие знаете за това. Под натиска на църковните кръгове негово величество император Константин Копроним3 иска да забрани иконите. Това било идолопоклонничество и не знам какво още. Каква идиотщина, отче Никифоре!
Игуменът затвори повехналите си клепачи.
— Чух за това, Прокопие — измънка той. — Но то не е сигурно още. Не, още всичко не е свършено.
— Именно затова съм дошъл при вас, отче — възбудено заговори Прокопий. — Всеки знае, че за императора това е само политически въпрос. Много го интересува него идолопоклонничеството, но иска да му е мирна главата. И след като по улиците е плъзнала една сган, предвождана от мръсни фанатици, и след като навсякъде се носят възгласите „Долу идолите!“, нашият благороден владетел е решил, че най-удобно за него ще бъде да угоди на тая чорлава паплач. Вие знаете ли, че са замазали фреските в параклиса „Най-свята любов“?
— Чух за това — въздъхна игуменът със затворени очи. — Какъв грях, Богородице! Такива ценни фрески! Изписани собственоръчно от Стефанидис! Спомняте ли си фигурата на света София, наляво от благославящия Христос? Прокопие, това е най-хубавата изправена фигура, която съм виждал някога. Стефанидис, драги, беше истински майстор, няма какво да се каже!
Прокопий настойчиво се наведе към игумена.
— Отче Никифоре, в Мойсеевия закон е писано: „Да не правиш рисунки, нито каквото и да било друго изображение на онези неща, които са горе на небето, нито на тези неща, които са долу на земята, нито на тези, които са във водите и под земята.“ Никифоре, прави ли са ония, които проповядват, че било забранено от Бога да се живописват картини и да се ваят статуи?
Без да отвори очите си, отец Никифор отрицателно тръсна глава.
— Прокопие — въздъхна той след малко, — изкуството е свято като богослужението, тъй като… възславя божието творение… и учи да го обичаме.
И той очерта с окаяната си ръка кръстен знак във въздуха:
— Нима и създателят не е бил художник? Нима не е изваял фигурата на човека от глина? Нима не е снабдил всеки предмет с очертания и цвят? И то такъв художник, Прокопие! Никога, никога няма да престанем да се учим от него… Впрочем този закон е имал сила само във варварските времена, когато хората все още не са умеели да живописват добре.
Прокопий дълбоко въздъхна.
— Знаех, че ще говорите така, отче — каза той почтително. — Като свещеник… и като човек на изкуството. Отче Никифоре, вие няма да допуснете изкуството да загине!
Игуменът отвори очи.
— Аз ли? Какво мога да направя аз, Прокопие? Времената са тежки; образованият свят се поддава на варварството, идват хора от Крит и Бог знае откъде. Това е ужасно, драги, но с какво можем да попречим на това?
— Отче Никифоре, ако вие поговорите с императора…
— Не, не — каза отец Никифор. — С императора не мога да говоря за това. Та императорът няма никакво отношение към изкуството, Прокопие. Чух, че наскоро хвалил мозайките на тоя вашия — е-е-е, как го казвате?
3
КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ КОПРОНИМ (а също и ИКОНОКЛАСТ, т.е. ИКОНОБОРЕЦ, 718–775) — византийски император от 741 г. Изострил борбата против иконопоклонството (иконодулството), което по негова воля било осъдено през 754 г. от Синода (църковния събор).