— Папанастасий, отче.
— Да. Този, който прави карикатурните чучела. Императорът представа няма какво е това изкуство. А и Малвазий, според мене, с нищо не е по-добър като художник. Може ли друго да се очаква от равенската школа4. А виждате ли, въпреки това му възложиха да направи мозайките в придворния параклис! Какво си мислите, в двора нищо не може да се направи, Прокопие. Та аз не мога да ида там и да ги моля да не разрешат на някой си Аргиропулос или на този — как се казваше тоя критянин, Папанастасий, нали — да продължат да съсипват стените!
— Не става въпрос за това, отче — продължи Прокопий търпеливо. — Но помислете, че — ако победят иконоборците — ще бъде унищожено цялото изкуство. И вашите икони ще бъдат изгорени, отче Никифоре!
Игуменът махна с костеливата си ръка.
— Те бяха слаби, Прокопие — фъфлеше той. — Не умеех да рисувам аз едно време. Да изпишеш фигура, драги, на това изкуство човек не се научава скоро.
С треперещия си пръст Прокопий посочи античната статуя на младия Вакх5, полузакрита от цъфтящия шипков храст.
— И тази статуйка ще бъде счупена — каза той.
— Какъв грях, какъв грях — шепнеше Никифор, болезнено притваряйки клепачи. — Ние наричахме тази статуя свети Йоан Кръстителя, но това е един истински, неподправен Вакх. С часове, с часове го съзерцавам аз тук. И то е като молитва, Прокопие.
— Виждате ли, отче Никифоре. И бива ли това божествено съвършенство да бъде унищожено завинаги? Трябва ли някой въшлив и креслив фанатик да натроши на чакъл тази статуя?
Игуменът мълчеше с молитвено събрани ръце.
— Вие можете да спасите самото изкуство, Никифоре — убеждаваше го страстно Прокопий. — Светият ви живот и вашата мъдрост са ви спечелили огромно уважение в църквата; императорският двор високо ви уважава; вие ще участвувате във Великия синод6, който ще трябва да реши дали всички статуи и картини са само оръдие на идолопоклонството. Отче, съдбата на цялото изкуство е във ваши ръце!
— Вие надценявате влиянието ми, Прокопие — въздъхна игуменът. — Фанатиците са силни и зад тях е тълпата…
Никифор замълча.
— Казвате, че те ще унищожат всички картини и статуи?
— Да.
— А мозайките ще унищожат ли?
— Да. Ще ги окълцат от потоните, а камъчетата ще пръснат по бунищата.
— Не думайте — каза Никифор заинтригуван. — Значи в такъв случай ще окълцат и карикатурния архангел Гавраил на тоя… е…
— Вероятно.
— Виж, това е хубаво — изкикоти се игуменът. — То това е ужасна картина, драги. В живота си не съм виждал такива невъзможни чучела; и тук някои говорят за композиционни съображения! Ще ви кажа, Прокопие, че лошата живопис е грях и богохулство; тя е насочена против Господа Бога. На това ли да се кланят хората? Не, не! Вярно е, че да се кланяш пред слабите картини, е истинско идолопоклонничество. Не се учудвам, че хората са въстанали против това. Имат право, Критската школа е ерес; а този Папанастасий е по-лош от еретик, по-лош от арианите7. Та вие значи казвате — бъбреше игуменът радостен — ще окълцат тия цапотии? Хубави вести сте ми донесли, сине. Доволен съм, че дойдохте.
Никифор с усилие се повдигна, в знак че аудиенцията е свършила.
— Хубаво временце, нали?
Прокопий стана, явно съкрушен.
— Отче Никифоре — откъсна се от устата му, — ще бъдат унищожени и други картини! Чувате ли, цялото изкуство ще бъде изгорено и изпочупено.
— Ц-ц-ц-ц-ц — каза игуменът примирително. — Жалко, много жалко. Но ако светът трябва да се освободи от лошото изкуство, не бива да съдим твърде строго някои увлечения. Добре че хората вече няма да се кланят на карикатурни чучела, каквито прави вашият… е…
— Папанастасий.
— Да, той. Най-мизерната критска школа, Прокопие. Добре че ми напомнихте за синода. Ще участвувам, Прокопие, ще участвувам, та дори и на ръце да ме занесат там. До самата смърт бих се упреквал, ако не бих присъствувал. Само да окълцат този архангел Гавраил — засмя се Никифор със съсухрените си бузички. — Бог да ви закриля, сине — каза той, като вдигна изкривената си ръка за благословия.
— И вас, отче Никифоре — безнадеждно въздъхна Прокопий.
Игуменът Никифор си тръгна, като поклащаше замислен глава.
— Отвратителната критска школа — мърмореше той. — Крайно време е да се тури край… Ах, Боже, каква ерес… този Папанастасий… и Пападианос… Това не са фигури, а идоли, проклети идоли — извикваше отец Никифор, като размахваше кьопавите си ръце.
— Идоли… идоли… идоли…
4
РАВЕНСКА ШКОЛА — паметници на скулптурата и живописта в късноантичен стил в град Равена от 5–6 в.
7
АРИАНИ — привърженици на учението на Арий, който не признавал божествения произход на Христа.