— Но…
— Без възражения! Не искам думи, а дела! Ако незабавно потеглите с двуместния автомобил, ще стигнете в Лондон, преди да е изтекло работното време на господин Ейдър. По възможност веднага тръгнете обратно и го доведете тук. Няма да имам нито миг покой, докато той не се озове в имението.
— Аз също — повтори Юстас.
— Нито пък аз — промърмори Доли Молой.
Ан Бенедик леко повдигна рамене — от опит знаеше, че е безсмислено да спори. Онези, които се ползваха с привилегията да бъдат служители на Клариса Корк, бързо научаваха, че трябва безпрекословно да й се подчиняват и да не задават въпроси. Девойката знаеше, че повелителката на Шипли Хол допуска сериозна грешка, но нямаше право да оспорва мнението й. Оставаше й само да изкара колата от гаража и да потегли към Лондон.
Въпреки привидното си покорство не се отправи веднага към гаража, а отиде в стаята на иконома. Завари го пред шахматната дъска да играе срещу себе си. Ако се съди по доволното му изражение, резултатът беше в негова полза. Като чу отварянето на вратата, вдигна поглед и промълви:
— Здравей, скъпа. Дошла си да побъбрим, а?
Ан го изгледа строго като майка, разгневена от непослушното си дете:
— Нямам време за празни приказки. Ако искаш да знаеш, скъпи мой, незабавно трябва да замина за Лондон, за да наема частен детектив. Чу ли — детектив! Госпожа Корк ще го приюти под покрива си и ще му възложи да следи под лупа всяко твое движение.
— Да му се не види! Сигурно се шегуваш!
— Говоря съвсем сериозно — въздъхна Ан. — Поведението ти е предизвикало подозрението на всички питомци на колонията. Забърка ужасна каша, чичо Джордж.
Четвърта глава
Тъкмо когато двуместният автомобил, управляван от Ан Бенедик, преминаваше през лондонските предградия, Джеф Милър стоеше до прозореца на жилището си, намиращо се на третия етаж на Холси Чеймбърс, и се взираше във входа към вътрешния двор. Изглеждаше напрегнат и притеснен — накратко казано, изражението му беше като на господин Тръмпър преди разговора му с Клариса Корк.
Онези, които са вътре в нещата, с основание биха си казали, че безпокойството на младежа е оправдано. Преди няколко часа беше получил телеграма от Мъртъл Шусмит, с която тя го известяваше, че ще го посети още същия следобед. Причината госпожицата да съкрати престоя си в провинцията и да настоява за незабавна среща с годеника си, можеше да бъде само една — че е прочела за случилото се в съдебната зала.
Всички големи лондонски вестници описваха развоя на делото „Пенифадър срещу Тарвин“, някои дори бяха публикували репортажа на първа страница. Подобен интерес към едно съвсем рутинно съдебно дело може би ще ви се стори странен, затова сме длъжни да поясним, че репортерите бяха вдъхновени от факта, че адвокатът на ищеца е бил прочут национал по ръгби, както и от нетрадиционните му методи за разпит на свидетелите.
Джеф предпочиташе да забрави кошмарните събития в съдебната зала, но при необходимост можеше дословно да цитира вестникарските писания, които завинаги се бяха запечатали в съзнанието му. Откъс от една публикация проблесна пред очите му, сякаш бе написан с огнени букви:
АДВОКАТ МИЛЪР: Ще отречеш ли, Грийн…
СЪДИЯ: Господин Милър, моля, използвайте учтива форма на обръщение, когато разпитвате свидетеля.
АДВОКАТ МИЛЪР: О, извинете.
СЪДИЯ: Извинен сте, господин Милър. Моля, продължете.
АДВОКАТ МИЛЪР: Дадено. Много благодаря. Господин Грийн, признайте, че… Гледайте мен, не съдебните заседатели!
СЪДИЯ: Свидетелят не откъсва поглед от вас, господин Милър.
АДВОКАТ МИЛЪР: Тъй ли? Браво на него! И тъй, господин Грийн, ще отречете ли, че в училище бяхте известен с прякора Вонята и че ни дадоха половин ден ваканция, когато се разчу, че сте се изкъпали?
СВИДЕТЕЛ: Господин съдия!
СЪДИЯ: Господин Грийн, прието е да наричате съдията „милорд“ или „ваша милост“. Но аз съм склонен да оправдая вълнението и възбудата ви. Господин Милър, ще обясните ли каква е връзката между ученическия прякор на свидетеля и настоящото съдебно дело?
АДВОКАТ МИЛЪР: Ами… опитвам се да го извадя от релси, милорд, да докажа, че е пълен боклук.
СЪДИЯ: Моля, не използвайте думата „боклук“.
АДВОКАТ МИЛЪР: Както кажете, милорд. Е, Воня, дори да се абстрахираме от въпроса за личната ти хигиена, нима ще отречеш, че никога не си бил в състояние да кажеш истината, без да си разтегнеш сухожилие? Изтъквам всичко това, за да насоча вниманието на уважаемия съд към факта, че в никакъв случай не може да вярва на свидетелските показания на господин Грийн. Хайде, долен мошенико, признай, че лъжеш!