СЪДИЯ: Изразът „долен мошеник“, господин Милър…
Диалогът бе продължил все в същия дух, като кулминацията настъпи в мига, в който адвокат Милър се обърна към почитаемия съдия с молбата да не го прекъсва, а негова светлост изпусна нервите си, обвини адвокат Милър в неуважение към съда и го посъветва да се насочи към друга професия, защото като юрист нямал бъдеще.
Джеф потръпна, като си представи, че Мъртъл Шусмит е прочела тъкмо този откъс от репортажа. Перспективата за разговор насаме с нея му се струваше ужасяваща.
Проточи врат през прозореца, опитвайки се да види появата на врага на хоризонта, и едва не политна надолу, когато неочаквано чу женски глас зад себе си. Беше икономката, но за миг той си помисли, че Мъртъл незабелязано се е промъкнала зад него.
— Кога да поднеса чая, сър? — попита мама Болсъм.
Джеф печално въздъхна и я изгледа. Навярно добрата жена не беше схванала, че посещението на Мъртъл не вещае нищо добро за него.
— Твърде се съмнявам, мамичко, че изобщо ще пием чай.
— Младите дами никога не се отказват от чаша чай, сър.
— Имаш право. Обаче госпожицата идва да ми чете конско и едва ли ще й бъде до чай.
— Приготвила съм вкусни кексчета.
— Гарантирам, че няма и да ги опита, мамче. Може би ще я съблазниш, ако й предложиш чаша от моята кръв, но едва ли ще отпие повече от една-две глътки. Дано да греша, но имам лошото предчувствие, че е прочела вестникарските писания за съдебното дело. Навярно и ти си запозната с тях.
— Разбира се, сър.
— Знаеш ли, мамче, цялата тази история е типичен пример за това, как горчиво се каем, задето сме се подчинили на инстинкта си. Като зърнах как Лайънел Грийн трепери от страх на свидетелското място и внезапно познах в негово лице Грийн Вонята, който беше отровил юношеските ми години, моментално избрах най-правилната тактика — да го хвърля в смут, та да не може да си каже името. Помислих си: „На прав път си, моето момче. Не се колебай, действай!“.
— Джентълменът се е оказал ваш познат, сър, така ли?
— Трябваше да ти стане ясно от съдебната стенограма, публикувана във вестника. Да, с него бяхме съученици, само че Грийн е с няколко години по-голям от мен. Тъкмо той ми лепна прозвището Късото чорапче, от което се отървах едва преди две години, и то благодарение на успехите си на терена. Длъжен съм да уточня, че прякорът Късото чорапче бе съкращение от по-дълга фраза — „момчето, което спи с къси чорапки“. Онзи мръсник Грийн пусна слух, че винаги си лягам с къси чорапи и спя с включена нощна лампа, защото се страхувам от тъмнината. Много добре знаеш… или по-скоро, тъй като притежаваш невинна душа, не подозираш какви изчадия са младежите от английската висша класа. Нахвърлиха се върху мен като хищници, надушили прясна кръв.
— Според мен постъпката на младия джентълмен е била непростима — отбеляза мама Болсъм.
— Имаш право, мамичко. Тогава още бях малък и нямах смелост, нито сили да му насиня окото, но се заклех, че един ден ще му отмъстя. И ето че ми се предостави възможност да го сторя.
— Смятам, че съдията е изпитвал необяснима неприязън към вас, сър.
— Точно така. Винаги съм си мислил, че на адвоката е разрешено да говори каквото си пожелае, а съдията само се обляга на стола си и се забавлява с духовитите забележки на колегата си, ето защо бях неприятно изненадан от ударите под кръста, които непрекъснато ми нанасяше негова светлост. Все пак признавам, че съдиите са доста проницателни люде. Направи ли ти впечатление съветът му да се насоча към друга професия, защото съм нямал бъдеще като юрист? Изявлението му затвърди решението ми оттук насетне да се посветя само на работата, за която ме бива. Ще се занимавам с писане на криминални романи и с нищо друго. Дори на колене да ме молят да се върна към адвокатската професия и да участвам в шумен съдебен процес, твърдо ще откажа и ще заявя, че литературните занимания поглъщат цялото ми време. Живеем в епоха на специализация, мамче, и лошо се пише на всекиго, който прахосва силите си, отдавайки се на различни занимания. Накратко казано, много съм доволен от развоя на събитията, защото най-сетне избрах верния път в живота. Но ако ме попиташ дали с нетърпение очаквам да споделя новината с госпожица Шусмит, съвсем честно ще отговоря, че… Божичко! — възкликна Джеф и краката му се подкосиха. — Тя идва!
Мъжествено изпъна рамене, опитвайки се да преодолее усещането, че в стомаха му е зейнала пропаст. Дори най-ненаблюдателният човек, поглеждайки Мъртъл Шусмит, която прекосяваше вътрешния двор, би забелязал, че младата дама е изнервена. Ако на прозореца вместо Джеф стоеше госпожа Клариса Корк, моментално щеше да сравни походката на младата жена с придвижването на леопард, дебнещ жертвата си. Мъртъл влезе в Холси Чеймбърс, а Джеф за миг се поколеба, сетне отиде да я посрещне на площадката на стълбището, събирайки сили за интимния разговор с нея, който в никакъв случай нямаше да бъде приятен.