Нямаше дори бегла представа как се е озовал в това деликатно положение, фактите красноречиво говореха, че навярно е казал нещо, което е накарало девойката да си въобрази, че й предлага брак, но споменът за подобна безмозъчна постъпка упорито му убягваше. Знаеше само, че в един момент от празненството още беше весел и безгрижен младеж, който флиртува с Мъртъл Шусмит под прикритието на палма, засадена в саксия, а след броени секунди (поне така му се струваше) тя вече говореше за сватбени торти и за шаферки. Но макар че пазеше само смътни спомени за развоя на събитията през онази фатална нощ, по един въпрос той беше напълно наясно със себе си — че онова, което изпитва към госпожица Шусмит, не е любов.
Често размишляваше върху аспектите на тази човешка емоция и знаеше, че не е любов онова, което кара краката ти да се подкосяват в присъствието на годеницата ти. Мъртъл Шусмит му вдъхваше същото страхопочитание като запасния старшина, който му преподаваше физическо възпитание в началното училище, а Джеф беше повече от сигурен, че не е бил влюбен във въпросния господин.
С всеки изминал миг у него се затвърждаваше убеждението, че е досущ като добродетелен Шекспиров герой, попаднал в капана на съдбата. Унесен в мрачните си размисли, неусетно прекоси Бъркли Скуеър и се озова на задънената уличка „Холси Корт“.
Денят беше прекрасен, слънцето сияйно се усмихваше — очевидно месец юни бе решил да се покаже в най-добрата си светлина. В стотици хиляди домове барометрите от сутринта предричаха хубаво време и безоблачното синьо небе бе доказателство за безпогрешната им прогноза. Ала на „Холси Корт“ цареше меланхоличен полумрак, сякаш започваше слънчево затъмнение. Тук никога не проникваха лъчите на небесното светило, за сметка на това пък винаги вонеше на варено зеле. За пръв път Джеф се отврати от натрапчивата миризма и закопня за уханието на рози и на лавандула.
Навярно промяната в настроението му беше предизвикана от мисълта за предстоящата сватба, тъй като досега не бе намирал кусури на местожителството си. Наистина уличката беше тъмна и мръсна, но беше сравнително тиха, а тишината бе от решаващо значение за Джеф. Завърши право, за да угоди на богатия си кръстник, по настояване на Мъртъл Шусмит бе на път да опита късмета си на юридическото поприще, но най му допадаше писателската дейност. Съчиняваше разкази за мистериозни китайци и златокоси девойки, за трупове на благородници, скрити зад лампериите на библиотеки, и смяташе, че спокойствието и уединението подпомагат творческия му процес.
Хлътна във вътрешния двор, свърна вдясно и влезе в Холси Чеймбърс, където се помещаваше апартаментът му. Изкачи се до третия етаж и отключи вратата. В коридора го пресрещна пълничката икономка госпожа Болсъм, която той галено наричаше „мамче“.
— Ето ви и вас, сър! — възторжено възкликна тя, сякаш посрещаше завърналия се блуден син, и както винаги сърцето на Джеф се стопли от радушното посрещане. — Тъкмо като излязохте, телефонира госпожица Шусмит.
Младежът стреснато се втренчи в нея:
— Да не би да се е върнала в Лондон?
— Не е, сър. Обаждаше се от дома на приятелите в провинцията, на които гостува. Осведомих я, че сте отишли на среща с татко й, а тя рече, че ще позвъни по-късно. Дано всичко да е минало като по мед и масло, сър.
— А? Какво каза?
— Ами… такова… нали имахте среща с бащата на младата дама…
— О, това ли? Разбира се, всичко мина чудесно. Разговорът ни беше много задълбочен и конструктивен… Чакай, чакай, нещо ми се губи… Какво съм ти доверил по въпроса?
— Казахте, че господинът сигурно ще ви предложи работа като адвокатин… или както там викат на онези, дето приказват в съда.
— Тъй и стана, мамче. Ще се явя в съда като адвокат на Ърнист Пенифадър, правоспособен таксиметров шофьор, който е потърсил помощта на Негово величество Закона, за да срази декоратора Орлоу Тарвин, обвинявайки го, че при възникналия спор за заплащането му е нанесъл тежка телесна повреда, заплашваща живота му. Делото безсъмнено заслужава внимание, тъй като доказва колко нежни души имат таксиметровите шофьори, но е доста елементарно за човек с моя талант. Все пак изкормването на Грийн вероятно ще ми даде възможност да проявя способностите си.