Този път Джеф не успя да се въздържи. Отвратителните епитети накараха душата му да направи салтомортале. Не възрази, когато госпожа Корк взе да петни името на Кейкбред, но хулите й по адрес на Ан преляха чашата на търпението му.
— Прикрита и лукава ли? — възкликна. — Откъде ви дойде наум? Госпожица Бенедик не е нито прикрита, нито лукава! — добави с нескрита топлота в гласа си. — Мисля, че е много почтена и откровена като… е, знаете като кого.
В душата на госпожа Корк се зароди неприязън към нахакания младеж. Предпочиташе мъжете, които я заобикалят, безпрекословно да й се подчиняват като герои от стар холивудски филм. В погледа й припламнаха искрици, които бяха добре познати на чернокожите носачи, участвали в експедициите й и на пътуващите из цяла Африка търговци метиси. Именно заради смразяващия й поглед те я наричаха „мгобо-мгумби“, което в свободен превод означава „жената, с която шега не бива“.
— Изглежда, вече сте си съставили мнение за нея, въпреки че я видяхте само за няколко секунди — процеди тя с леден тон.
— Най-важното за детектива е умението с един поглед да преценява характера на даден субект.
— Да речем, че е така. Но аз имах възможност да наблюдавам поведението на госпожицата в присъствието на племенника ми и съм сигурна, че тя се опитва да го впримчи.
Чудовищното предположение подейства на Джеф така, сякаш бяха забили шило в задните му части, и той едва се сдържа да не скочи от мястото си. Беше направил известен компромис и не беше вдигнал скандал, когато нарекоха любимата му Ан лукава и прикрита, но този път госпожа Корк бе минала всякаква граница.
— Способността ми от пръв поглед да определям характера на даден човек ми подсказва, че вие сте на погрешен път.
— Престанете да дърдорите за тази ваша способност! — кипна прочутата ловджийка. — Не съм ви повикала, за да ми противоречите на всяка дума.
Първата реакция на Джеф беше да й изкрещи, че още не е негова работодателка, да стане, да се обърне кръгом и с гордо вдигната глава да напусне бойното поле. Но се въздържа, тъй като се досети, че по този начин ще загуби възможността да вижда всеки ден Ан.
— Защо мислите, че госпожица Бенедик има непочтени намерения към племенника ви? — попита с престорено смирение.
— Забелязала съм как го гледа. А днес следобед споделих с господин Тръмпър наблюденията си за странното й поведение, докато четеше на глас публикувания във вестника репортаж за явяването на моя племенник в съда. Гласът й трепереше, а когато заявих, че ми идва с голи ръце да удуша онзи Милър, тя въздъхна така, сякаш изпитваше същото желание. Забелязах, че очите й са насълзени.
— Милър ли? — попита Джеф, чието любопитство беше възбудено от странното съвпадение.
— Да, един нехранимайко на име Джей Джи Милър, който се изживява като адвокат.
Шилото сякаш повторно се заби в седалището на Джеф и той подскочи като пъстърва, която хвърля хайвера си. Всеки на негово място би се разстроил от новината, че гостува на жена, изгаряща от желание да го удуши с голи ръце. Огледа я изпод око и установи, че я превъзхожда по ръст, но стигне ли се до ръкопашна схватка, госпожа Корк ще му създаде доста неприятности.
— Племенникът ми Лайънел Грийн вчера беше призован в съда като свидетел, а този Джей Джи Милър, който бил адвокат на ищеца, направил бедното момче за смях и го нарекъл… как ли не. Както вече споменах, докато четеше репортажа за събитията в съдебната зала, госпожица Бенедик прояви учудващо негодувание. Господин Тръмпър е на мнение, че тя изпитва само приятелски чувства към Лайънел, но мен госпожичката не може да заблуди. Влюбена е в племенника ми… Почти съм сигурна. Тази вечер го очаквам да пристигне тук, а вашата задача е да ги наблюдавате, когато са заедно, и да разберете истината. Не ми се ще да уволня Ан, защото чудесно се справя със секретарската работа, но ако подозренията ми се оправдаят, тя незабавно ще напусне имението.
За щастие на Джеф монологът на госпожа Корк бе доста дълъг и му позволи да се овладее. Новината, че се е озовал в дома на лелята на Грийн Вонята, му бе подействала така, сякаш под него са взривили бомба. Още по-обезпокояваща беше вестта, че тази вечер в Шипли Хол ще пристигне самият Грийн.
Положението беше напечено и изискваше грижливо обмисляне. Едно беше ясно — че ако не попречи на Грийн (как да стори това, изобщо не му идваше наум), бившият му съученик, който със сигурност го недолюбва след последната им среща, ще го изобличи в разстояние на пет минути или още по-вероятно — на пет секунди. Сетне, ако случайно не загине от ръката на госпожа Корк, която след дълги години на ловуване така е заякнала, че е способна да удуши всичко, по-дребно от хипопотам, Шерингам Ейдър ще бъде принуден да се сбогува с Шипли Хол.