— Искам да си изясним още нещо, преди да приключим темата за Лайънел. Не зная дали госпожица Бенедик ви е обяснила, че съм основала тук малка колония. С моите последователи прилагаме на практика теорията за подчиняване на тялото на волята ни.
Госпожа Корк млъкна и впери изпитателен поглед в младежа, който така усилено размишляваше, че беше изпаднал в транс — състояние, обичайно за лорд Уфнам. За да привлече вниманието му, тя рязко почука по бюрото и повтори:
— Подчиняване на тялото на волята ни. — Отново се втренчи в Джеф, питайки се защо госпожа Молой й е препоръчала детектив, който не само е млад и зелен, ами отгоре на всичко е и глух.
В този момент той дойде на себе си и промърмори:
— О… ами… да… Чух за тези вегетариански… — Сепна се и за миг също млъкна — отчаяно търсеше с какво да замени думата „щуротии“, която му беше на езика, тъй като нещо му подсказваше, че не е препоръчително да я изрича. Спомни си названието на любимото й африканско племе и се хвана за него като за спасителен пояс: — Разбрах, че сте последователи на житейската философия на племето угубу.
— Точно така. Били ли сте в Африка, господин Ейдър?
— Никога не съм стъпвал там. Бил съм във Франция, в Швейцария, но не и в Африка.
— Значи никога не сте виждали хората от това племе. Всички до един имат атлетично телосложение, но по душа са като малки деца. Причината е в природосъобразния живот, който водят — хранят се само със зеленчуци и се отдават на характерните си ритмични танци. Надявам се след време да спечеля много последователи на угубу от цяла Англия, но разбира се, успехът зависи от сериозното отношение и от ентусиазма на първите членове на колонията. За съжаление не всички са достатъчно съзнателни. Например тази сутрин спипах един от тях в бараката да се тъпче с пай с месо.
Джеф изумено възкликна:
— Пай с месо ли?
— Точно така!
— Студен или топъл?
— Студен!
— Заварили сте го в бараката, тъй ли?
— Именно!
— Боже мой!
— Разказах ви всичко това, защото подозирам, че докато гостува в имението, Лайънел възнамерява да отскача до странноприемницата и да се тъпче с месо. Разбира се, взех предпазни мерки. Предупредих собственика на странноприемницата, че ще бъде под постоянно наблюдение, и му напомних, че скоро му предстои подновяване на лиценза от общинския съвет, в който членувам и аз. Мисля, че му взех страха. От вас искам да следите Лайънел да не намери друг доставчик на забранени храни. Искам да ми съобщавате и за най-незначителното му провинение, за да вземам мерки своевременно. И още нещо — той е беден като църковна мишка и е изцяло на моя издръжка, което означава, че съм в състояние да упражня натиск върху него. Да разчитам ли на съдействието ви?
Джеф кимна:
— Безусловно! Преди малко се поинтересувахте дали съм виждал представител на племето угубу. А сега е мой ред да ви попитам дали сте виждали еднорък тапетаджия, болен от копривна треска.
— Не ви разбирам.
— Давам ви го за пример, за да разберете колко зает ще бъда. Заръчвате ми да държа под око Кейкбред, добавяте, че трябва да наблюдавам госпожица Бенедик, накрая ми възлагате и проследяването на племенника ви. Ще изпълня желанията ви, госпожо Корк, дори да ми се схване вратът, като си въртя главата ту в една, ту в друга посока. Но това е един от рисковете на професията — трудова злополука, както бихте се изразили вие, — който един детектив трябва да приеме с подобаващо хладнокръвие. А сега — добави Джеф — предлагам час по-скоро да се запозная с вашия племенник. Част от стратегията ми е добре да опозная човека, когото трябва да следя. Спечелвам доверието му и той става като пластелин в ръцете ми. Ето защо, докато съм тук, често ще ме виждате заедно с госпожица Бенедик. Ще се постарая да вляза под кожата и на господин… Грийн, ако не ме лъже паметта. От вас разбрах, че го очаквате тази вечер.
— Влакът му пристига след половин час.
— Ще отида да го посрещна. Вярвам, че по пътя от гарата дотук ще поставим основите на едно сърдечно приятелство. Между другото, как изглежда племенникът ви?
— Има ли значение?
— Мисля, че е препоръчително, когато отидеш да посрещнеш някого на гарата, да можеш да го познаеш.
— О, разбира се. Лайънел е висок, слаб и много симпатичен. Има мустачки като от коприна, а очите му са с лешников цвят и са много нежни.