— Разбира се. Крайно време е да проумееш, че съпругът ти е делови човек, и да възприемеш методите му на работа. Госпожа Корк ми разказа за неприятностите, които племенникът й Лайънел е имал като свидетел на някакво глупаво съдебно дело, и сподели с мен страховете си, че преживяното ще нанесе трайни поражения на нежната му душа, при което сметнах за необходимо да пробутам едно потупване по ръката, за да демонстрирам приятелско съчувствие. Стратегията ми се оказа успешна — само след няколко минути ми се отвори възможност да й предложа акции от „Силвър Ривър“ и госпожата прояви голям интерес. За съжаление се наложи набързо да приключим деловия разговор, тъй като тя имаше неотложен ангажимент, но работата е опечена. Утре госпожа Корк ще ми връчи подписан чек.
Гневното изражение беше изчезнало от прелестното личице на Доли Молой, сякаш някой го бе изтрил със сюнгер. Красивите й очи се наляха със сълзи, като осъзна колко несправедливи са били обвиненията й към този достоен човек.
— О, Соупи, каква съм глупачка! Помислих си, че…
— Не ти се сърдя, сладурче.
— Но защо не ми каза?
— Исках да те изненадам с хубавата новина по случай рождения ти ден.
— Колко изкярихме?
— Почти хиляда.
— Долара ли?
— Лири стерлинги.
— Хиляда лири! О, Соупи, ти си гений! — Тя се хвърли в обятията на съпруга си, като развълнувано подсмърчаше. Ала дори в този върховен момент щастието й се помрачаваше от угризенията на съвестта, които още я измъчваха. Упрекваше се, задето е реагирала като глупачка и не е прозряла, че съпругът й за нищо на света не би дарил с ласките си друга жена, освен ако не е в интерес на бизнеса.
След като в продължение на няколко секунди се прегръщаха нежно и се наслаждаваха на съпружеското си щастие, двамата се откъснаха един от друг. Господин Молой промърмори: „Брей!“, и запали цигара. Госпожа Молой промълви: „Божичко!“, и извади от чантата си пудриерата. Сетне се хванаха под ръка и тръгнаха по алеята — изглеждаха напълно доволни от съдбата си. Може би си казваха: „Благословени да са семейните свади, които любящите сърца тъй сближават“… но може би не ги вълнуваха подобни мисли.
— Знаеш ли, скъпи мой — замечтано промълви госпожа Молой, повдигайки интересен въпрос, — понякога се чудя дали наистина съществува петролен кладенец, наречен „Силвър Ривър“…
— И аз често си задавам същия въпрос.
— Нищо чудно да го има, как мислиш?
— Нищо чудно…
— Ще бъде голям майтап, ако е вярно, нали?
— Би било много забавно — съгласи се Соупи. — На това се казва прекалено голямо съвпадение. — Усмихна се, сетне възвърна сериозното си изражение. — Но да се върнем на въпроса за предстоящото посещение на Чимп, миличка. Признавам, че не одобрявам идеята този мошеник да се навърта в имението.
— Не се тревожи, драги.
— Как да не се тревожа! Представям си какво ще се случи, когато той се развихри.
— Казах ти да не се тръшкаш напразно. Нашият приятел си пада по удобствата. Няма да издържи тук повече от един ден, особено като разбере, че сутрин, обед и вечер ще го хранят само със зеленчуци.
— Имаш право — поуспокои се господин Молой, широко се усмихна и смени темата. Увлечени в обсъждане на възможността той да изиграе правилно козовете си и да убеди госпожа Корк да купи още един пакет акции от „Силвър Ривър“, стигнаха до края на алеята и излязоха на брега на езерцето, където се натъкнаха на симпатичен младеж, вперил поглед във водата със съсредоточеното изражение на човек, който наблюдава попови лъжички.
— Здравейте — провикна се Доли.
— Господинът изглежда непознат — промърмори Соупи.
— Сигурно е ново попълнение.
Приближиха се до младия човек и господин Молой, следвайки принципа, че не се знае от коя трънка ще изскочи заекът, поради което се стараеше да очарова всеки евентуален купувач на несъществуващите си акции, любезно поздрави Джеф и със замах свали шапката си.
— Добър вечер — отвърна младежът, на когото високото чело на непознатия — досущ челото на Шекспир — беше направило силно впечатление.
— Сигурно сте нов член на нашата малка колония, сър — предположи господин Молой.
— Да. Току-що пристигнах. Тук е прекрасно.
Доли кисело се засмя:
— Природата и къщата наистина си ги бива. Но почакайте, докато удари гонгът за вечеря…
— Това е съпругата ми — побърза да я представи Соупи.
— Приятно ми е да се запознаем, казвам се Молой.
— Здравейте. Името ми е Ейдър — каза Джеф и с изненада забеляза, че любезните съпрузи изглеждат изумени.
— Моля? — избърбори Соупи. — Извинете, не чух името ви.