— Ейдър. Шерингам Ейдър.
Двамата се спогледаха, сетне изпитателно се втренчиха в Джеф. Стори му се, че очите на дамата проникват до дъното на душата му и изобличават лъжата му.
— Май има някаква грешка — промърмори господин Молой.
— Ако питаш мен, на този човек не му е чиста работата — съгласи се Доли. Бурният живот, който бе водила, я беше научил на мига да разпознава измамниците. — Каква ти е играта, приятел? — обърна се тя към младежа.
Сърцето на Джеф направи неуспешен опит да изскочи от гърдите му. Когато господин Молой с горделивото изражение на крал, който удостоява с почести покорния си поданик, преди малко му беше съобщил фамилното си име, то му се бе сторило странно познато. Ала едва сега осъзна, че именно жената, която го пронизваше с поглед, е препоръчала на госпожа Корк да използва услугите на Шерингам Ейдър. И през ум не му минаваше, че още с пристигането си в Шипли Хол ще се сблъска с хора, които познават съседа му в Лондон.
След миг се поокопити и се окуражи с мисълта, че не е предвиждал и възможността да срещне Лайънел Грийн, а блестящо бе излязъл от затрудненото положение. Събра сили и се подготви да преодолее новото и още по-опасно препятствие.
Въпреки смайването си Соупи продължи да се държи като истински джентълмен. Макар да подкрепяше предположението на съпругата си, че непознатият е пристигнал в Шипли Хол с непочтени намерения, беше склонен да изслуша обясненията му.
— Съпругата ми е изненадана от съвпадението — обясни любезно, — тъй като тази вечер очакваме да пристигне наш приятел, който също се казва Шерингам Ейдър…
— И който е частен детектив — намеси се Доли.
— А вие не сте човекът, когото очакваме — прекъсна я съпругът й.
— В никакъв случай! — отсече Доли.
Джеф широко се усмихна. Внезапно му беше хрумнал изход от трудната ситуация.
— Много забавно, нали?
— Изобщо не ми е до смях — скастри го госпожа Молой.
— Нищо чудно, че сте изненадани. Откога не сте виждали приятеля си?
— Разговарях с него тази сутрин.
— Нима не ви предупреди, че продава фирмата си?
— Какво?
— Точно така — пред вас е купувачът, който наследи и клиентелата. От днес следобед аз ръководя издирванията. Както се постъпва в подобни случаи, реших да използвам името на фирмата, което е нещо като запазена марка.
Госпожа Молой извърна поглед към съпруга си:
— Чимп Туист изобщо не спомена, че възнамерява да се откаже от работата си.
— Така ли?
— Точно така, сър. Не спомена нито дума по въпроса.
— Щом е ваш добър познат, сигурно сте забелязали колко е потаен — подхвърли Джеф. — Направи ми впечатление на човек, който не обича да споделя плановете си дори с най-близките си хора. Безсъмнено това е похвално качество.
Ала Доли Молой не се хвана на въдицата и недоверчиво промърмори:
— Изобщо не приличате на детектив.
— Разбира се, че не приличам — отвърна Джеф и за по-голяма правдоподобност реши да използва думичките „драга госпожо“. — Драга госпожо, нима не знаете, че така трябва да изглежда частният детектив, когато иска да приспи подозренията на престъпниците? — Погледна часовника си и възкликна: — Господи, как лети времето! Налага се да отида в стаята си и да се преоблека за вечеря. Довиждане, госпожо Молой. Довиждане, господин Молой. Разбира се, разделяме се за кратко време. Надявам се отново да се срещнем в близко бъдеще.
Побърза да се отдалечи, като мислено се поздравяваше, задето е избрал най-подходящия момент да прекрати разговора. Доли се обърна към съпруга си:
— Какво мислиш, Соупи?
— Може би човекът казва истината…
— Изглежда ми съмнително, че Чимп не ми спомена за намеренията си да продаде фирмата.
— Знаеш, че не е от хората, които споделят плановете си.
— Но защо ще предприема толкова прибързана стъпка?
— Може би е трябвало спешно да напусне Лондон — предположи Соупи. — Нищо чудно да са му духнали под опашката на този мазник, както често се е случвало в миналото.
— Може би имаш право.
Потънали в размисли, съпрузите мълчаливо изминаха краткото разстояние до къщата.
Единайсета глава
Любезна камериерка упъти Джеф към отредената за него стая. Той набързо се преоблече и тъкмо когато запали цигара, за да успокои опънатите си нерви, вратата рязко се отвори, сякаш блъсната от ураганен вятър, и рамката се изпълни от могъщо и някак познато тяло, върху което се мъдреше глава с размерите на базалтов блок. Любезната усмивка, която озаряваше лицето на новодошлия, веднага подсказа на Джеф, че е в компанията на лорд Джордж Уфнам, не на Кейкбред. От посетителя не се излъчваше студената надменност, която бе попречила на общуването им при последната им среща.