Втренчи се в лорда и прошепна:
— Не говорите сериозно, нали?
Въпросът сякаш озадачи събеседника му, който се сопна:
— С тези неща шега не бива!
— Не може да бъде! Ужасно е…
— И аз съм на същото мнение.
— Трябва да я избавим от този тип.
— Точно така. Искам да го изместиш от сърцето й.
— Разчитайте на мен.
— Какво възнамеряваш да сториш?
— Ами…
Лорд Уфнам вдигна ръка като регулировчик, направляващ уличното движение:
— Достатъчно! Ясно е като бял ден, че концепцията ти е погрешна. Ако беше избрал правилния подход, нямаше да измрънкаш „Ами…“, а щеше да заявиш: „Какво мисля да сторя ли? Ще ви кажа какво ще направя — ще завладея сърцето й, мътните го взели!“. Ето как трябва да постъпиш, друг начин няма. Сграбчи я! Притисни я в прегръдките си, и то така, че ребрата й да изпращят! И да не пропуснеш целувките! Целувай я страстно и между целувките повтаряй: „Ти си моята спътница в живота!“, или нещо от този род, мътните го взели! Успехът ти е в кърпа вързан. Гарантирам, че ще я накараш да забрави онзи бояджия.
Внезапно пороят от думи секна. Очите на лорд Уфнам помръкнаха и се изцъклиха като на мъртвец — гледка, която вече беше позната на Джеф. Възрастният джентълмен се бе върнал в далечната 1911 година при девойката с пищна украса на шапката, чието име, ако не го лъжеше паметта, бе Моди.
Джеф се възползва от паузата в разговора и с усилие преглътна — повдигаше му се от лекцията, която току-що бе принуден да изслуша. Макар че се бе запознал с лорд Уфнам едва преди няколко часа, вече изпитваше топли чувства към него, но му беше ясно, че по душа (ако чичо Джордж изобщо притежаваше такъв атрибут) двамата са диаметрално противоположни личности. Възгледите им за любовта и за начина, по който е редно да изразиш чувствата си към обичаната жена, бяха коренно различни. Човек от простолюдието, който в неделните дни се разхожда по брега на Темза с възлюбената си, вероятно би одобрил стратегията на лорда. Ала Джеф, който след запознанството си с Ан Бенедик се бе извисил духовно, намираше гореспоменатия подход просташки и отблъскващ. Идеята да опетни с дебелашко ухажване сияйния образ на неземното същество подейства на възвишените му чувства като удар с тежка палка и ако благородникът с размътеното съзнание не беше в транс и на Джеф не му се налагаше да поддържа приятелски отношения с него, щеше да го изгледа с презрение и ненавист.
Лорд Уфнам ненадейно се върна към живот, сякаш беше Галатея3 от мъжки пол.
— Имаш ли пари? — попита.
Неочакваният въпрос постресна младежа, но той мигом се окопити и се подготви да влезе в ролята си. Дойде му наум, че при сегашните необикновени обстоятелства ще бъде редно преди заминаването си да даде бакшиш на мнимия иконом. Навярно лорд Уфнам бе решил авансово да си прибере лептата.
— Каква сума ви е необходима?
— Интересувам се дали имаш достатъчно пари да издържаш семейство.
— О, такава ли била работата — поуспокои се Джеф. — В интерес на истината не съм богат — моят кръстник ми завеща известна сума и годишният ми доход е неколкостотин паунда. Изкарвам по нещичко и от писателската си дейност.
— Какви книги пишеш?
— Най-вече криминални романи. След като приключа с работата си тук, ще започна новото си произведение. Четете ли криминални романи?
— Разбира се.
— Тогава следващата ми книга ще ви хареса. Сюжетът се отличава с изключителна оригиналност.
— Не думай!
— Може би ви е направило впечатление, че при много автори на кримки ухото на главния герой е деформирано — навярно с този похват целят да предизвикат страха на читателя. Аз ще приложа съвършено различен подход към обрисуване на образа и ще даря моя главен герой с две деформирани уши. Хитро, нали? Потръпваме при вида на дявол в човешки образ, единият слухов орган на когото изглежда като изгризан от хищен звяр. А ако той има деформирани уши отляво и отдясно, кръвта ни буквално ще се смръзне.
Ала гениалната му концепция не предизвика очаквания възторг. Лорд Уфнам само свъси вежди и промърмори:
— Струва ми се ужасно глупаво, освен това съм чувал, че от тази дейност не се изкарват пари. Госпожа Корк е написала книга за приключенията си в Африка и доколкото ми е известно, от целия тираж са продадени едва дванайсет екземпляра. Тя дори не може да подари някому шедьовъра си, без да приложи насилие. Виждал съм я да тика екземпляри от книгата в ръцете на гостите си независимо от възрастта и от пола им, сякаш е медицинска сестра, която насилва дете да изпие горчивото лекарство. Е, драги мой, щом не си богат, не остава друго, освен да намериш диамантите.
3
Според легендата скулпторът Пигмалион сътворил статуя на гръцката богиня Галатея и се влюбил в нея. Афродита се смилила над бедния младеж и съживила статуята. — Б.пр.