— Ще се постарая.
— Знаеш ли, случи се нещо необяснимо — замислено продължи лордът. Одеве рових из документацията си и се натъкнах на дневник, за който мислех, че е изчезнал, и като го разлистих, видях, че на страницата за 4 април съм записал думата „банка“. Умът ми не го побира! И знаеш ли защо? Навремето имах обичай да си записвам къде съм оставил пустите му диаманти, когато ги скрия на невероятни места. На друга страница открих думичката „Ровър“ и си спомних, че предишната нощ бях скрил скъпоценните камъни на дъното на кутията с бисквити за кучето Ровър. Но да пукна, ако разбирам какво означава думата „банка“. Вече знаеш какво е отношението ми към тези финансови институции — не им се доверявам и държа в банка само незначителни суми. И все пак тази дума е записана в дневника ми на страницата за 4 април, а на 5 април претърпях тежката автомобилна катастрофа.
— Хм, странно…
— И то много! Единственото ми предположение е, че съм записал думата по друг повод. Може би управителят на банката ме е помолил да го посетя… Ако случайно откриеш скъпоценностите, ще се убедиш, че съм ги скрил на място, на което никому няма да хрумне да ги търси. Най-важното е, че не бива да се отчайваме — никога не забравям нещо задълго. Например още си спомням интонацията, с която преди петдесет години една девойка ми казваше „Недей!!“.
— Навярно преди петдесет години много девойки са ви казвали „Недей!“.
— В интерес на истината така си беше… да, точно така. Като заговорихме на тази тема, ми хрумна, че и Ан ще ти каже „Недей!“, но не й обръщай внимание. Постарай се да я свалиш, както казвате сега вие, младите… Хей, защо ме гледаш толкова злобно?
Джеф на бърза ръка заличи от лицето си изражението на неприязън и отвращение, които така безразсъдно бе позволил да се появят там, и широко се усмихна, за да поправи грешката си.
— Мислех си — подхвана смирено, за да не обиди възрастния джентълмен, — че методът за ухажване, който предлагате, вероятно действа безотказно при… как да се изразя… при определен тип дами и се питах дали няма да има обратен ефект в нашия случай.
— Не те разбирам.
— Госпожица Бенедик е толкова духовно извисена…
— Дрън-дрън — прекъсна го лордът. — Племенницата ми не се различава от другите девойки на нейната възраст и също има вкус към романтичните преживявания.
— Именно затова си зададох въпроса — дали в тактиката, която предлагате, се съдържа елемент на романтика и стигнах до заключението, че отговорът е отрицателен. Подходът е безпогрешен, ако се опитваш да спечелиш сърцето на танцьорка от някой бар, но… Накратко, стигнах до извода, че госпожица Бенедик би предпочела за ухажор трубадура пред пристанищния хамалин.
— Трубадур ли? Това пък откъде ти хрумна?
— Трубадури са наричали поетите през Средновековието. Всеизвестно е, че са печелели сърцата на дамите с изящните си стихове и с нежни слова, не чрез демонстрация на мъжка сила. Честно казано, и аз смятам да заложа на нежните слова.
— Ще направиш най-голямата глупост в живота си.
— Не мислите ли, че ако словата са много нежни…
— Не, не мисля! Познавам Ан от времето, когато беше ей такова дребосъче.
— Разкажете ми нещо повече за този период от живота й, когато е била ей такова дребосъче.
— Друг път — сега нямам време. Току-що си спомних, че трябва да предам на онзи Молой една телеграма, която пристигна преди половин час. Бях тръгнал да му я занеса, но пътьом се отбих при теб. Хубаво си помисли върху онова, което ти казах. По-възрастен съм от теб и имам богат житейски опит. Трубадури — как ли пък не! Започвам да си мисля, че чавка ти е изпила ума!
След като изрече унищожителните си думи, лорд Уфнам се надигна от стола и с бавни стъпки излезе от стаята, оставяйки насаме с мислите му един млад човек, изпълнен с негодувание. По душа Джеф беше скромен и свенлив младеж, който бе склонен да идеализира представителките на нежния пол, а пред Ан буквално благоговееше. Разбира се, ако останеха насаме, благоговението нямаше да му попречи свободно да разговаря с нея — напротив, любовта щеше да разпали красноречието му, — но в никакъв случай нямаше да му позволи да се нахвърли върху младата жена като хрътка върху заек.
Отново запали цигара и се запита какво е накарало своеволната девойка да се сгоди за онзи цирей с човешки образ Лайънел Грийн.
Междувременно лорд Уфнам предаде (макар и с малко закъснение) телеграмата на Соупи Молой и с присъщото си достолепие се оттегли в покоите си. Господин Молой отвори съобщението, прочете го и изненадано възкликна: