— Да му се ненадяваш на този Кейкбред! — възкликна Доли, нарушавайки благоговейната тишина. — Кой би повярвал, че е истински лорд? Хрумна ми гениална идея, Соупи. От днес започвам да ухажвам стария откачалник. Ако спомените му случайно възкръснат, искам да бъда най-близката му приятелка, с която да сподели радостта си.
Съпругът й, който още имаше проблеми с гласните си струни, само изхриптя.
— Междувременно ти ще слухтиш и ще си отваряш очите на четири — продължи наставленията си оправната дама.
— Става — прошепна Соупи, който междувременно се беше посъвзел.
— Торбичката със скъпоценностите трябва да е някъде из къщата.
— Сто на сто е в къщата.
— Надявам се да я намериш.
— Ще направя всичко възможно да се доберем до съкровището. Много си падам по диамантите.
— Аз също.
— Остава да обсъдим деловите въпроси — каза господин Молой, чието дишане най-сетне се беше нормализирало.
— Какви делови въпроси? — изненада се съпругата му.
— Разпределянето на печалбата. Май забравяш, скъпа, приноса на Чимп — ако не беше той, нямаше да знаем за скритото съкровище.
— Добре де — измънка Доли, която наистина беше забравила тази незначителна подробност. — Ще му дадем нещичко, задето ни отвори очите за тая далавера.
— Точно така — одобрително каза Соупи. — Полага му се малко възнаграждение за помощта. За неоценимата помощ — добави и самодоволно се усмихна — невъзможно е да не проявиш поне мъничко самодоволство, когато постъпваш благородно към някого. — Според мен той трябва да получи своето.
— Може би — промълви госпожа Молой, която смяташе предложението на съпруга си доста донкихотовско, но беше готова да направи мъничка отстъпка. — Какво ще му дадем? Двайсет и пет процента от печалбата ли?
— Полагат му се поне трийсет. Бъди по-обективна, скъпа — ако не беше добрият стар Чимпи, никога нямаше да научим за диамантите.
— Както кажеш, миличък. Трийсет — трийсет!
— Смятам, че напълно си е заслужил парите.
— Хм, сумата е доста голяма, не мислиш ли?
— Така си е.
— От друга страна, той е наш стар приятел.
— Вярно е.
— Освен това е симпатяга — винаги съм го харесвала.
— И аз — заяви господин Молой и отново благосклонно се усмихна. — Не познавам човек, когото да ценя повече от добрия стар Чимпи.
Неприятен дрезгав звук наруши тишината, която настъпи след тези хвалебствени слова — добрият стар Чимпи се беше прокашлял.
— Един момент! — възкликна той. — Само един момент!
Неочакваната намеса на господин Туист бе в дисонанс с атмосферата на доброжелателност и благоразположение, която витаеше в стаята. Заядливият му тон сякаш поля със студен душ двамата му почитатели. Невъзможно бе и да си затворят очите пред факта, че той ги наблюдаваше подозрително като маймуна, дебнеща двамина свои събратя, които се опитват да й отмъкнат банана.
— Какво се е случило, Чимпи? — загрижено попита госпожа Молой. — Изглеждаш разтревожен.
Дори напомадените мустачки на господин Туист сякаш бяха настръхнали от възмущение.
— И още питаш! — извика заядливо. — Не ми харесват изчисленията ти, миличка!
Само преди минути Доли Молой бе провъзгласила на всеослушание симпатиите си към добрия стар Чимпи, ала през краткото време, което бе изминало оттогава, очевидно беше променила мнението си. Свъси изскубаните си вежди и възкликна с нескрито раздразнение:
— Писна ми от този човек! Ето че пак започва със старите си номера! Всеки път, когато обсъждаме делови въпроси, отваря ей такава уста — цяло чудо е, че още сам не се е погълнал! Защо роптаеш срещу трийсетте процента?
— Съпругата ми е права — намеси се Соупи, които имаше вид на сенатор, оскърбен от несправедливо обвинение. — Защо мърмориш, приятелю? Трийсет процента от печалбата представляват солидна сума.
— Деветдесет процента представляват още по-солидна сума.
— Деветдесет ли? — изстена господин Молой, като че родният му брат го беше ухапал по крака.
— Деветдесет ли? — повтори като ехо госпожа Молой, която също изглеждаше така, сякаш е усетила зъбите на скъп роднина да се впиват в долния й крайник.
Чимп Туист поглади мустачките си, все едно ги уверяваше, че нямат повод за безпокойство, след което заяви:
— Да, деветдесет процента, скъпи мои. Ако не бях аз, нямаше да подозирате за скритото съкровище. Измислил съм план за действие, а от вас очаквам да свършите черната работа срещу обичайните десет процента от печалбата.
Настъпи гробна тишина.
— Ще имаш да вземаш — обади се най-сетне госпожа Молой. — Не знам да плача ли, или да се смея, но предпочитам да се изсмея в лицето ти, добри ми стари приятелю.