Тя подкрепи думите си с дела, а Чимп Туист злобно я изгледа и процеди:
— Смешно ли ти се струва?
Доли отговори, че именно това настроение се е опитала да пресъздаде, а усмивката на съпруга й бе доказателство, че и той намира предложението на господин Туист за забавно.
— Не е честно да ни подхвърляш трохи, Чимпи. Извинявай, че ти напомням, но май забравяш най-важното — че със съпругата ми живеем близо до скритото съкровище, а ти нямаш достъп до къщата.
— Да, забравяш го, бедни ми глупчо — повтори като ехо госпожа Молой. — Благодари се на златните ни сърца, иначе нямаше да видиш и шилинг от печалбата…
— Май вие забравяте нещо! — прекъсна я довчерашният й съюзник. — Ако телефонирам на госпожа Корк и я информирам, че изисканият господин Молой продава акции от несъществуващи предприятия, ще ви изритат от имението само след половин час… а може би и по-бързо. Зависи дали госпожата ще ви разреши да си стегнете багажа. Помислете по въпроса, скъпи мои приятели.
— Няма да го направиш! — възкликна господин Молой, който беше потресен от черната неблагодарност на човека, към когото възнамеряваше да прояви небивала щедрост.
— Ще го направя, и още как!
— Не вярвам, че си способен на такава постъпка, под достойнството ти е.
— Нима? Напоследък редовно правя утринна гимнастика и вече съм способен да се наведа под достойнството си.
Госпожа Молой, която в продължение на една-две секунди бе онемяла от тази проява на човешка низост и безочие, процеди през зъби фраза, така наситена със съдържание, че макар да се състоеше едва от десетина думи, подлагаше на унищожителна критика външността, маниерите, морала, мустачките и потеклото на Чимп. Човек с по-чувствителна натура навярно би се засегнал, но господин Туист беше свикнал да хвърлят кал по него и изобщо не се трогна.
— Доникъде няма да стигнеш с тези обиди — промърмори с укор.
— Има право — с половин уста промълви господин Молой. — Няма да получим повече пари, ако се нахвърляш с обидни думи върху стария ни приятел, миличка.
— Нали няма да му позволиш да ни преметне с дрънканиците за обичайната комисионна? — изстена Доли и потрепери.
Съпругът й, който не принадлежеше към категорията на хората, които смело отстояват принципите си, печално я изгледа:
— В безизходица сме, сладурче. Ръцете ни са вързани.
— Аз пък съм на друго мнение!
— Скъпа моя, той ни е хванал натясно. Ако ни наклевети пред госпожа Корк, незабавно ще ни изхвърлят от Шипли Хол. Тя се хвана на въдицата ми и с удоволствие слушаше моите приказки от хиляда и една нощ, но още чавка не й е изпила акъла и съм сигурен, че ще се усъмни и ще започне да разпитва за мен. А тъкмо това не бива да позволим — не забравяй, че още не ми е връчила чека.
— Браво! — изръкопляска Чимп. — Приятно ми е да те слушам!
— Тогава чуй това! — пискливо изкрещя Доли. — Как мислиш да се докопаш до камъните, ако не ти помогнем?
Господин Туист победоносно засука мустачките си:
— Фасулска работа, драга. От теб научих за шантавата колония на онази жена, а докато бях в шкафа, девойката обясни на моя непознат враг как да стигне до имението. Разбираш, че безценната ви помощ изобщо не ми е необходима — и сам ще се справя. Ще наема кола, ще цъфна пред вратата на онази смахната жена и ще обявя, че съм американски милионер, който е чул за нейната колония за природосъобразен живот. Бас държа, че ще ме посрещнат с почести, както са посрещнали Соупи. Е, какво мислиш?
— Че никога не съм чувала по-голяма глупост.
— Моля?
— Никога няма да се докопаш до диамантите.
— Защо? Кой ще ми попречи?
По време на диалога им господин Молой си задаваше същия въпрос. Струваше му се, че битката е загубена и че няма смисъл повече да се съпротивлява. В гърдите му бушуваше смесица от чувства, които изпитва човек, попаднал в капан, и не проумяваше на какво се дължи очевидната самоувереност на нежната му половинка. Но тъй като Доли често беше намирала изход от ситуации, които според него бяха неспасяеми, той обнадеждено я изгледа.
— Ще ти кажа кой ще те спре — продължи тя, оправдавайки за пореден път доверието на съпруга си. — Онзи русоляв тип, дето ти има зъб. Обзалагам се, че като пристигнеш в Шипли Хол, веднага ще налетиш на него и знаеш ли какво ще се случи? Ще ти откъсне главата като на пиле, ето какво!
Чимп зяпна от изненада, засуканите му мустаци провиснаха. Съвсем беше забравил непознатия преследвач, който бе устроил бомбардировката с твърдите предмети.
— Лично аз — продължи Доли — от сърце се надявам да пристигнеш в имението и да се престориш на американски милионер, защото така ще разчистиш терена за нас със Соупи. Ще купим венец и ще присъстваме на погребението ти, след което необезпокоявани от никого ще се посветим на търсене на диамантите. Съветвам те да побързаш. През целия ден има удобни влакове за Шипли.