Настъпи тишина. Чимп Туист отново приглаждаше мустачките си, но този път жестът му издаваше безпокойство, сякаш беше изпаднал в затруднено положение герой от старомодна мелодрама. Господин Молой вече не изглеждаше отчаян, очите му блестяха от възхищение към любимата му съпруга. Доли извади пудриерата си и със замах начерви устните си, след което се обърна към Соупи:
— Спомняш ли си, че вчера видяхме край езерото онзи тип? Никога няма да забравя как могъщото му тяло се очертаваше на фона на притъмняващото небе, а мускулите му бяха като гърчещи се змии!
— Аха — измънка съпругът й, който вече разбираше накъде бие неговата умница.
— Веднага си помислих, е сигурно е борец или нещо подобно.
— Според мен се занимава с кеч — поправи я Соупи.
— Именно. Със сигурност е от ония момчета, дето късат парчета месо от противниците си.
Последната реплика напълно довърши Чимп Туист и той примирено попита:
— Щом не си съгласна на десет процента, какво предлагаш?
— Да делим наполовина. Съгласен ли си?
Въпреки че изобщо не беше съгласен, господин Туист промърмори, че ще приеме условието, след което господин и госпожа Молой напуснаха кантората му. Доли сияеше и беше олицетворение на любезността, съпругът й не изглеждаше толкова щастлив.
— Прекалено лесно му отстъпи, скъпа — промърмори, докато прекосяваха вътрешния двор, из който се носеше обичайната миризма на варено зеле. — Беше го хванала натясно и с още малко усилие щеше да го принудиш да приеме първоначалното ни предложение.
— Да му се не види, как може да съм толкова глупава!
— Не ти се сърдя — побърза да добави съпругът й. — Справи се страхотно. Само дето не мога да се примиря, че се налага да делим поравно с онзи лешояд.
— За Бога, нима си толкова наивен? — изумено възкликна госпожа Молой. — Той няма да получи пукната пара. Само да се доберем до диамантите, ще ги приберем и дим да ни няма. Обещах му половината от печалбата, за да го залъжа и да не ни създава неприятности.
Високото шекспировско чело на господин Молой се проясни. Той мислено се упрекна, задето дори за миг се е усъмнил в мъдростта на жената-чудо.
Обикновено заседанията на директорските съвети са доста продължителни, дори ако протичат много по-гладко от съвещанието, състояло се в кантората на частния детектив, ето защо наближаваше пладне, когато съпрузите Молой слязоха на гарата в Шипли. След вълнуващите събития, разиграли се в Холси Билдингс, двамата бяха изгладнели като вълци.
Ако вземеха такси, навярно щяха да бъдат в Шипли Хол няколко минути преди гонгът да призове на обяд членовете на малката колония, но Соупи не изгаряше от желание да седне на трапезата на госпожа Корк. И той като Юстас Тръмпър от юношеските си години се радваше на добър апетит, поради което намираше, че менюто на угубийците е отвратително, а те самите са малоумни диваци. Без особено усилие убеди съпругата си да се възползват от възможността и поне веднъж да се спасят от вегетарианските буламачи. Речено-сторено — в два следобед вече седяха в странноприемницата „Рогатият елен“, намираща се на главната улица на Шипли, на масата пред тях стоеше блюдо с шунка и яйца, от което се вдигаше ароматна пара, а готвачът приготвяше втора порция.
Известно време мълчаливо се наслаждаваха на прекрасната храна. Едва когато позадоволиха глада си, поведоха разговор — съвсем естествено бе при дадените обстоятелства да обсъждат как да постъпят с кукувичето, което се бе настанило в тяхното гнездо.
— Предлагам първо да отстраним онзи русоляв тип, после да се захванем за нашата работа — каза Доли, след като съпругът й замечтано си пожела младежът да се задави със спаначено пюре и да пукне на масата на госпожа Корк. — Ако натрапникът се мотае в краката ни, няма да свършим нищо полезно.
— Ъхъ — измънка господин Молой и тържествено поднесе към устата си поредното парче шунка — приличаше на сенатор, който полага основния камък на обществена сграда. — Но как ще се отървем от него?
— Фасулска работа. Ще съобщим на онази Корк, че е измамник.
— Гениална си… обаче тя ще се запита защо не сме го разконспирирали още вчера.
— Помислила съм и за това. Отначало е успял да ни заблуди с историята за откупуването на детективската фирма. После са започнали да ни измъчват съмнения, ето защо днес сме заминали за Лондон и сме посетили кантората на Шерингам Ейдър, който е бил изненадан, потресен и ужасен, че някой се представя от негово име. Е, какво ще кажеш?