Вътрешният двор изглеждаше като човек, който още не си е направил утринния тоалет, и предизвика неодобрението на Доли — тя беше придирчива като всяко момиче, дебнещо собственикът на някой магазин да му обърне гръб, за да отмъкне шишенце скъп парфюм. С нескрито отвращение тя се заизкачва по глухо отекващите стъпала на Холси Билдингс и с дръжката на чадърчето си (което, без собствениците на магазина да подозират, й беше подарък от щанда за луксозни стоки на търговска верига „Джароу“) почука на мръсната остъклена врата с надпис „Джей Шерингам Ейдър“.
Разбира се, практически е невъзможно някой да носи име като Джей Шерингам Ейдър и веднага сме длъжни да кажем, че наемателят на канцеларията, която се виждаше от прозореца на Джеф Милър, изобщо не отговаряше на представата, предизвикана от екзотичното име. Беше човек със съмнителна репутация, когото близките наричаха Чимп.
В мига, в който отривистото потропване на дръжката от слонова кост по остъклената врата наруши спокойствието му, той седеше зад бюрото си и консумираше оскъдния си обяд. Непредизвестеното появяване на посетител го накара да скочи на крака, а поредната хапка от сандвича едва не заседна в гърлото му. Нестандартните му методи на работа му бяха създали много врагове, поради което той мразеше изненадите. Прекалено често му се налагаше да скача през прозорци или да се крие в гардероби, затова и сега машинално се обърна към големия дрешник зад бюрото си, ала тъкмо когато се канеше да се шмугне в него, вратата се отвори. Като видя, че на прага стои жена, той се отказа от намеренията за паническо бягство, а само след секунда напълно възвърна самообладанието си — посетителката се оказа негова стара позната.
— Я, каква изненада! — възкликна. Не изпитваше особено топли чувства към госпожа Молой, но облекчението му беше толкова голямо, че я посрещна почти радушно. — Виж ти, кой ми е дошъл на гости! Заповядай, Доли. Седни на чистия стол и се чувствай като у дома си.
— Къде е този чист стол? — поинтересува се младата жена и след внимателен оглед на скромната мебелировка, който би засегнал човек, по-чувствителен от Чимп, предпазливо приседна на ръба на бюрото. — Май се опитваш да развъждаш плесени, драги. Отдавна не сме се виждали, но намирам, че изобщо не си се променил.
Ако бе искрена, то старият й приятел трябваше да съжалява, защото само би спечелил от промяната на външността си. Беше дребен човечец с физиономия на лукаво шимпанзе, готово да отмъкне запасите от храна на събратята си. За да допълни природните си дадености, развъждаше върху горната си устна рехава растителност, която редовно мажеше с помада и наричаше мустаци. Очевидно той прие забележката на Доли като комплимент.
— Така си е, драга, поддържам се във форма — доволно отбеляза и с кибритена клечка засука абсурдните мустаци. — Как е Соупи?
Лицето на посетителката помръкна, сякаш върху него падна сянката на облак. Промърмори, че съпругът й бил добре, но човек с остър слух би доловил лекото потреперване на гласа й.
— Какво те води при мен? — любезно попита Чимп.
— Случайно минавах оттук, та реших да се отбия и да поговоря с теб по един въпрос. Освен това се сетих, че преди повече от година Соупи ти зае петарка и оттогава не си му се мяркал пред очите. Така и така съм дошла, тъкмо ще ми върнеш парите.
— Никога не съм взимал пари назаем от съпруга ти — възмути се човекът, подвизаващ се под гръмкото име Джей Шерингам Ейдър.
— Нима? Разписката, подписана от твоя милост, е в чантата ми — побърза да опресни паметта му Доли.
— Върнах му петте лири… Ами да, точно така… добре че си спомних…
— А Соупи си спомня, че не си е получил петарката — прекъсна го госпожа Молой.
За миг Чимп се пообърка, но бързо се овладя. Не беше човек, който си оставя магарето в калта.
— Ще обсъдим този въпрос по-късно — промърмори. — Май спомена, че си дошла да се посъветваш с мен.
Застрашителните пламъчета, проблясващи в красивите очи на Доли, помръкнаха и тя тежко въздъхна като човек, който се кани да излее мъката си. Деликатно избърса носа си с дантелена носна кърпичка, с която собственикът на прочут галантериен магазин в Уест Енд се беше разделил, след като госпожа Молой го бе удостоила с честта да разгледа артикулите му, и промълви:
— Разтревожена съм, Чимп.
— От какво?
— Става въпрос за Соупи…