— Е, вече можеш да се успокоиш, защото се случи. Отивай да си събереш багажа.
— Да си събера багажа ли? Защо?
— За да бъдеш готов да си вдигнеш чукалата, след като изпея всичко на госпожа Корк.
— Няма да го направиш!
— Дълбоко грешиш, сладурче. Още сега отивам да те наклепам.
— Ще изтъкна поне две причини, поради които не те съветвам да го правиш. Първо, ще се лишиш от приятна и забавна компания. По време на краткия си престой в този дом установих, че обитателите му са предимно изкуфели старци. Представи си как ще се чувстваш, ако няма с кого да си поговориш.
Господин Молой се засегна и побърза да се намеси:
— Мери си думите, приятел. Доли никога няма да скучае, защото има мен.
Джеф се замисли и колебливо промърмори:
— Хмм… да. При все това…
— Не бери грижа за мен, малкия — прекъсна го госпожа Молой. — Изобщо няма да скучая. Имам две препоръки към теб. Едната е „Чупката оттук!“, другата — „Веднага!“.
— Не проумявам защо бързате да се отървете от мен. Нима ви преча?
— Какъв шегобиец, а, Соупи?
— Страхотен шегобиец, миличка.
— Ще ти обясня защо не искаме да ни се мотаеш в краката — обърна се тя към Джеф. — Знаем за камъните.
— Какви камъни? — недоумяващо я изгледа младежът.
— За диамантите! — сопна се Доли. — И ние ги търсим.
— Но те не са ваши…
— Скоро ще бъдат.
— Да му се не види! Това се нарича кражба!
— Наречи го както си щеш! — озъби се младата жена.
— Брей! — замислено промърмори Джеф, замълча и повтори: — Брей!
Взираше се в съпрузите като внезапно прогледнал слепец. Нито Доли, която нагло го гледаше в очите, нито Соупи, който бе посветил цялото си внимание на шунката в чинията си, имаха по едно деформирано ухо, камо ли по две, но беше ясно като бял ден, че пред него стоят Наполеоновците на престъпния свят. Хвана го яд на самия себе си, задето по-рано не е прозрял какво се крие под привидната им почтеност. Инспектор Първис, главният герой от неговите романи, щеше да ги разконспирира още при първата им среща.
Доли прекъсна мрачните му размишления, като се върна към същността на въпроса:
— Ясно ли ти е защо трябва да ни освободиш от присъствието си, малкия?
— Наистина ли ще ме изобличиш пред госпожа Корк?
— Няма причина да не го направя.
— Според мен няма да го сториш, защото имаш златно сърце… което в момента май е престанало да бие.
— Позна, мой човек.
— В такъв случай съм принуден да насоча вниманието ти към факта, че ако ме изобличиш пред любезната домакиня, аз незабавно ще й съобщя как съм видял двама ви да се тъпчете с шунка в странноприемницата. Знаете какво е отношението й към онези, които не спазват строгите правила в колонията — подозирам, че заедно с вас ще отпътуваме обратно за Лондон.
Ударът беше съкрушителен и за миг Доли загуби дар-слово. За разлика от нея съпругът й не онемя, но тъй като устата му беше пълна с шунка, събеседниците му доловиха само последните му думи:
— … ще отречем!
Съпругата му светкавично се окопити и възнагради брачния си партньор с поглед, изпълнен с благодарност заради своевременната му намеса:
— Точно така! Ще отречем, че сме били в странноприемницата. Госпожа Корк няма да повярва на думите на един голобрад измамник!
— Може би на мен няма да повярва, но съдържателят на това прекрасно заведение, което спасява от гладна смърт обречените на зеленчукова диета, ще ме подкрепи. Госпожа Корк изрично му е наредила да не сервира протеини на пациентите в частната й лудница и той ще бъде потресен от новината, че двама души, които е помислил за обикновени пътници, всъщност гостуват в Шипли Хол. Тъй като госпожата го е заплашила с отнемане на лиценза му, ако пренебрегне забраната й, бъдете сигурни, че ще ви наклевети.
Доли изпод око погледна съпруга си, надявайки се на друга спасителна идея, но явно вдъхновението му се беше изчерпало. Изражението му подсказваше, че се е примирил с поражението. Въпреки че цялото й същество се бунтуваше, тя също беше длъжна да го приеме.
— Печелиш — процеди през зъби.
— По-скоро бих казал, че резултатът е равен. Ние тримата приличаме на буйни младежи, които след юнашки запой са се сбили и взаимно са си причинили смъртоносни наранявания. Не мога да ви издам пред госпожа Корк, вие също не можете да ме изобличите. Ето защо предлагам да проявим взаимна търпимост и добра воля. А сега със съжаление ще ви напусна. Дългът ме зове.
Спомнил си бе, че сандвичите сигурно са готови, а не искаше съпрузите да видят, че и той нарушава строгите правила на смелата ловджийка.
След излизането му господин и госпожа Молой дълго мълчаха, всеки бе погълнат от мислите си. Най-накрая Соупи унило промърмори: