Изпод тоалетната масичка като плато в пустиня стърчаха мъжки седалищни части в панталон. Задникът леко потреперваше като задница на териер, дебнещ пред дупката на плъх.
Доли тежко въздъхна. Не й стигаха другите неприятности, ами откаченият иконом отново беше узурпирал стаята й.
Трета глава
Макар че компанията на господин Молой й беше изключително приятна и й действаше стимулиращо, госпожа Корк ограничи до десет минути разходката по алеята, обградена с рододендрони. Предстоеше й да изпълни неприятно задължение, изискващо присъствието й в сградата. Влезе в кабинета си и се обади по вътрешния телефон:
— Госпожице Бенедик!
— Какво обичате, госпожо Корк? — отвърна звънлив момински глас, който прозвуча като шепот на пролетен ветрец сред клоните на борова гора.
— Кажете на господин Тръмпър незабавно да се яви при мен.
— Добре, госпожо — отвърна мелодичният глас.
Временната господарка на имението изпъна мощните си рамене и застана с гръб към камината, в която през този топъл летен ден не гореше огън. Изглеждаше съвсем като на корицата на наскоро публикуваната си книга с пътеписи, озаглавена „Една жена сред африканската пустош“, на която беше фотографирана с пушка в ръка, стъпила на шията на мъртъв жираф.
Госпожа Корк едва ли се нуждае от представяне на любителите на мъртви жирафи. Но твърде е възможно сред широките читателски кръгове, за които е предназначена нашата хроника на събитията, да има неколцина люде, които не са познавачи на дългошиестите животни. На тази шепа непосветени ще поясним, че Клариса Корк е прочута изследователка, която се занимава с лов на едър дивеч.
Когато преди дванайсет години съпругът й Уелсли се спомина, тя вложи цялата си енергия, която до този момент й бе необходима да държи Уелсли в правия път, в обикаляне на най-необитаемите кътчета на Африка с пушка в ръка. Успехите й бяха забележителни. Можете да говорите каквото си щете по адрес на Клариса Корк, както бяха сторили хиляди туземци на различните си диалекти, но безспорно тя беше властна жена, пред която трепереха и страхливци, и смелчаци. Пожелаеше ли да се срещне с някого незабавно, той или тя незабавно се отзоваваха. Беше обучила питомците си на мига да изпълняват нарежданията й, като че бяха участници в щафетно бягане, които стоят на определените си места и тръпнат в очакване да им бъде предадена палката. И този път желязната дисциплина даде желания резултат. Само след няколко минути в кабинета й се втурна дребен човечец, който приличаше на скарида. Злощастният господин Тръмпър се явяваше по нейна заповед.
Клариса го прониза с поглед, сякаш той беше антилопа, появяваща се измежду храстите, и незабавно пристъпи към същината на въпроса. Не обичаше да си губи времето с дълги предисловия.
— Е, Юстас, навярно знаеш защо те повиках.
От гърдите на злочестия човек се изтръгна стон. Съдейки по изражението на госпожа Корк, той разбра, че му е спукана работата. Години наред бе неин обожател, изпитваше към нея страхопочитанието, което чувстват дребните и плахи мъже към едрите и властни дами, и до този момент се бе самозалъгвал, че заради предаността му госпожата ще му прости малките прегрешения.
— Знаеш правилата — всеки, който тайно консумира месо, подлежи да изгонване. Не мога да позволя изключения, защото така се подронва дисциплината.
Всекиму би домъчняло за бедния Юстас Тръмпър. Неугасващата любов го беше подтикнала да бъде сред основателите на малката колония в Шипли Хол, но мъжете в рода Тръмпър се радваха на добър апетит, а самият Юстас беше известен с това, че обичаше здраво да си похапва. Съучениците му бяха лепнали прякора Тенията, а след години той така се прочу с вълчия си апетит, че като влезеше в ресторанта на своя клуб, сервитьорът, отговарящ за нарязването на месото, напрягаше мускули и реагираше като боен кон, дочул тръбен зов за атака. Кой би имал сърце да обвини за прегрешението любител на месо, който, след като седмици наред доброволно се е подлагал на диета, състояща се само от зеленчуци, един ден е бил спипан в бараката да консумира пай с кайма и бъбречета?
За съжаление госпожа Корк беше безмилостна към нарушителите на правилата, които беше наложила.
— Най-много от всичко държа на дисциплината — повтори. — Налага се да напуснеш, Юстас.
Настъпи тишина. Господин Тръмпър жално я изгледа, сякаш беше скарида, хваната в мрежа.
— Дай ми само още една възможност, Клариса.
Искреното му разкаяние сякаш я трогна, но тя поклати глава:
— Изключено е, Юстас. Ами ако се разчуе, че съм допуснала отявлено нарушаване на правилата? Какво ще си помисли например господин Молой? Та нали е тук с намерението да проучи нашата колония и да основе подобна институция в Америка, ако нашето начинание се увенчае с успех. Разбере ли за твоята простъпка, ентусиазмът му може да се изпари.