Изправи се пред Ан и се втренчи в нея с надеждата, че погледът му изразява неговата преданост и разкаяние.
— Здрасти — подхвърли. — На пиано ли свириш?
Веднага осъзна, че не е попаднал на най-подходящите думи, за да подхване разговор. Въпросът изобщо не беше остроумен и не му даваше възможност да последва съвета на лорда и да се прояви като неотразим събеседник. Трябваше да действа с повече въображение, за да постигне желания резултат.
Ан остана безмълвна. Разбира се, можеше да отговори положително, но много по-лесно е, ако свириш на пиано и човекът, когото мразиш от дъното на душата си, те попита дали свириш на пиано, да продължиш да свириш, за да види с очите си с какво се занимаваш. Така и направи, докато Джеф напразно си блъскаше главата за оригинална и остроумна забележка, подходяща за случая. Както можеше да се очаква, разговорът не потръгна.
Диалогът между двамата все още беше в застой, когато се появи госпожа Корк.
Бе тръгнала да търси Джеф, тъй като преди няколко секунди беше срещнала в коридора Лайънел Грийн и той й беше съобщил разтърсващата новина. Като го зърна унило да стърчи до пианото, в очите й се появи онзи зловещ блясък, който бяха видели куп антилопи и жирафи миг преди да преминат в отвъдното.
Поради емоционалното състояние на Лайънел Грийн изложението му беше доста несвързано, ето защо Клариса Корк все още недоумяваше защо досега е пазил в тайна толкова монументален факт. Все пак успя да схване същината на проблема и когато заговори на Джеф, гласът й приличаше на гърлено ръмжене, което всеки леопард на драго сърце би включил в репертоара си.
— Ти си Джей Джи Милър — заяви с присъщата си прямота, без да губи време за учтивости, чужди на характера й.
Нещо във войнствената й походка, с която се устреми към него, подсказа на Джеф, че незнайно защо чарът му е загубил влиянието си върху господарката на Шипли Хол, затова думите й, макар и силно въздействащи, не го разтърсиха колкото би могло да се очаква. Припомняйки си съвета на лорд Уфнам, той гордо вирна глава и изобрази усмивка, която според него бе изключително подкупваща.
— Това е самата истина. Никога не съм се отричал от името си. Възнамерявах да ви го съобщя най-официално.
— Веднага напусни този дом! — отсече храбрата ловджийка, сетне смръщи чело.
Въпреки че посланието й беше недвусмислено и изречено с необходимата строгост, тя изпита същото странно неудовлетворение, което преди малко бяха почувствали и Ан, и Джеф. Терзаеше я мисълта, че декларацията й е била прекалено банална. Най-силно раздразнение предизвикваше необходимостта да се задоволи само с тежки думи. Оправдано е неудовлетворението на жена, която е заплашвала с голи ръце да удуши някой си Джей Джи Милър, накрая да се задоволи само с изгонването му от къщата.
Ала законите на цивилизацията са непреклонни. Поведението, което е общоприето в Африка, в английската провинция Кент предизвиква неодобрително свиване на устни и повдигане на вежди. Жена, която желае да заживее за постоянно в Кент, е изправена пред две възможности: да се въздържа от удушаване на ближните си или да си потърси друго местожителство.
Гордо вдигнатата глава на Джеф клюмна и поведението му претърпя метаморфоза — стана хрисим като хлебарка, която вижда как готвачката посяга към отровния прашец, затова с цялото си поведение се стреми да й покаже, че се разкайва за вината си.
— Гневът ви е основателен — промълви смирено. — Съвсем естествено е след случилото се в съда да ме поканите да напусна дома ви. Навярно е безсмислено да ви убеждавам, че съм разкъсван от угризения на съвестта…
— Влакът за Лондон тръгва след половин час! — сряза го тя.
— … и че ако знаех за роднинската връзка между вас и Лайънел Грийн, щях да проведа разпита на свидетеля по съвсем различен начин.
— Наредих на иконома да стегне багажа ти!
— Страхувах се, че ще се стигне дотам — промърмори младежът и се обърна към Ан: — Довиждане.
— Сбогом.
— След половин час вече няма да бъда тук.
— Времето лети, все някак половин час ще издържа присъствието ти.
— Но преди да си отида — продължи той и отново подкупващо се усмихна на Клариса Корк, — ще помоля вас, драга госпожо, за една услуга. Ще се подпишете ли на моето копие от книгата „Една жена сред африканската пустош“? Високо ценя това произведение, но без вашия автограф сякаш нещо му липсва.