Колкото и велик да е един човек, винаги има слабо място. Ахил е имал своята пета, госпожа Корк имаше своята книга. Всеки желаещ да завърже разговор с храбрата ловджийка само трябваше да заяви, че е купил творбата, излязла изпод перото й. Ще бъде преувеличено да кажем, че думите на Джеф я превърнаха в най-милото и ласкаво създание на земята, но определено я отдалечиха от опасната точка на кипене. Погледът й, изразяващ отвращение, сякаш Джеф беше гъсеница, която тя е открила в чинията с варена царевица, се посмекчи.
Всеки автор тайно скърби, задето няма пряк контакт с читателите. От отчета на нейния издател госпожа Корк бе научила, че двеста и шестима интелигентни мъже и жени са купили „Една жена сред африканската пустош“, но до този момент не беше имала щастието да се озове лице срещу лице с някого от тях. Принудена бе да се задоволи с рецензиите във вестник „Пийбълс Адвъртайзър“, чийто автор определяше творбата й като интересна и добре написана и в литературното приложение на „Таймс“, в което критикът бе по-сдържан и само споменаваше, че книгата се състои от триста и петнайсет страници.
Беше виждала гостите си да напускат Шипли Хол с нейното произведение под мишница, но само след като тя насила им беше напъхала книгите в ръцете, все едно медицинска сестра дава на дете горчиво лекарство, както цветисто се беше изразил лорд Уфнам. Клариса Корк беше пряма и почтена жена, поради което смяташе за неспортсменско да разпространяваш литературното си произведение, като го натрапваш на който ти падне. Бе сторила тъкмо това и я измъчваха угризения на съвестта, сякаш беше застреляла спящ хипопотам.
— Спомняте ли си главата, посветена на приключенията ви е крокодила? — продължи Джеф. — Като я прочетох, останах поразен. Подозирах, че ако видя крокодил да лежи на речния бряг, не ще знам как да реагирам, и се срамувах от невежеството си, тъй като това познание е задължително за всеки млад човек. Наистина ли преплувахте реката и застреляхте влечугото?
— Улучих го право в окото.
— Това ли е най-уязвимото му място?
— Ако не го улучиш в окото, спукана ти е работата.
— Ще се постарая да го запомня… Във възторг съм от майсторството, с което сте описали историята на знахаря, погълнал змия.
Госпожа Корк вече не гледаше на кръв, а кокетно се кискаше като млада девойка.
— Изглежда, добре познаваш съдържанието — промърмори доволно.
— Знам го почти наизуст!
— Не може да бъде…
— За мен вашата книга е източник на вдъхновение. След като я прочетох, така закопнях да замина за Африка, че може би ще се отправя към Черния континент направо оттук.
— Аз… — подхвана госпожа Корк, но той я прекъсна:
— Да видим… ще ми бъдат необходими два дни за закупуване на екипировката…
— Аз обмислих…
— Какво ли ще ми трябва? Пушки, летни дрехи, тропически шлем, солидни ботуши, някакъв мехлем против ухапване от леопарди…
— Размислих, господин Милър — най-сетне успя да вземе думата Клариса Корк, — и не намирам причина да напуснеш Шипли Хол. Все още смятам, че поведението ти в съда е било доста странно…
— Държах се отвратително! Трижди повече съжалявам за непростимото си поведение, откакто дойдох тук — имах възможност да опозная племенника ви и неговото благородство и чарът му ми направиха силно впечатление. Неприятно ще ми бъде да напусна Шипли Хол, като знам, че само след седмица-две с него щяхме да станем най-добрите приятели. Но аз напълно оправдавам гнева ви към мен…
— От сърце те каня да останеш.
— Наистина ли? Благородството ви е ненадминато! Господи, не вярвам на ушите си!
— Госпожице Бенедик, ще наредите ли на Кейкбред да не опакова багажа на господин Милър? — обърна се Клариса към секретарката си.
— Да, госпожо Корк.
— Ще те придружа — предложи Джеф.
— Не си прави труда — с половин уста каза девойката.
— Нищо не ми струва — настоя той.
Когато се озоваха в коридора, Ан се извърна към него и изсъска:
— Престани!
— Какво да престана?
— Да се хилиш самодоволно и да си повтаряш, че си гений.
— Но хрумването ми наистина беше гениално — засегна се Джеф. — Получих вдъхновение свише.
— Довиждане!
— Почакай половин минута…
Ала девойката вече вървеше към стаичката на иконома. Джеф си спомни как Мъртъл Шусмит тичешком беше слязла по стълбището в Холси Билдингс и като гледаше как Ан спринтира към помещенията за прислугата, си помисли, че ако се състезава с бившата му годеница, сто на сто ще излезе победителка.
— Изслушай ме! — извика, предприемайки последен отчаян опит.