Ако госпожа Молой беше нерешителна и слаба жена, щеше да се огъне пред внезапната криза, която заплашваше в последния момент да провали плановете й. Ала тя не беше от хората, които лесно се предават. Замисли се и в стаята настъпи продължителна тишина, нарушавана само от тихите стонове на господин Молой. След минути Доли намери разрешение на проблема.
— Ето какво ще направим — заяви и направи знак на Соупи да млъкне и да не опява на стария си приятел Чимп, задето постъпва толкова подло. — Преди да отидеш във всекидневната, ще заключа госпожата в избата. Надявам се да нямаш повече възражения.
— Как ще го направиш?
— Ще взема ключа от стаичката на лорд Кейкбред.
— По-интересно е как ще накараш госпожата да влезе в избата.
— Ще я излъжа, че икономът се е заключил вътре и вдига врява до Бога. Тя веднага ще хукне да разбере какво става — обясни Доли и се обърна към съпруга си, сякаш безмълвно го подканваше да й ръкопляска, което той стори на драго сърце. Дори Чимп Туист неохотно призна, че плана й си го бива. Като разбра, че няма да се изправи лице срещу лице със страховитата изтребвачка на леопарди, настроението му видимо се подобри.
— Надявам се, че сега всичко ви е ясно — продължи Доли. — Соупи ще държи под око стария Кейкбред ти, драги ми Чимп, ще имаш грижа за откачалките. Аз ще подмамя госпожата в избата и ще я заключа, сетне ще изкарам колата от гаража и ще ви чакам на алеята. Имате ли да кажете още нещо?
Господин Молой възхитено възкликна:
— Миличка, заслужаваш да бъдеш генерал в армията на Съединените щати.
Чимп Туист избърбори:
— Един момент, само един момент!
Съдружниците му стреснато го изгледаха, защото доловиха в тона му зловещата нотка, прозвучала и последния път, когато бе произнесъл същата реплика. Осъзнаха, че той ще изтърси нещо, което ще наруши хармонията на взаимното им сътрудничество.
— Казвай — промърмори господин Молой.
— Сега пък какво искаш? — тросна се Доли.
— Искам да знам какво ще се случи после. Според твоя сценарий Соупи ще вземе диамантите, ти ще чакаш отвън с колата, аз пък ще бъда във всекидневната заедно с откачалките. Как ще разбера, че плячката вече е в ръцете ни? Не ми се ще да се случи така, че да потеглите без мен, а като изминете стотина километра, да се спогледате и да кажете: „Ха, къде е Чимп? Как можахме да го забравим?“.
— Това няма да се случи — заяви Доли.
— Нима?
— Преди да потеглим, ще дам изстрел с пистолета. Ти ще си плюеш на петите и за секунди ще бъдеш при нас. Ясно ли е?
— Да — промърмори Чимп, макар изражението му да подсказваше, че още храни известни съмнения. — Надявам се да не забравиш обещанието си.
— Можеш да се довериш на съпругата ми — с леден тон процеди Соупи.
— Така ли? — подхвърли Чимп и с този неприятен намек напусна стаята на семейство Молой.
Когато вратата се затвори, Доли изсъска:
— Ще се пръсна, ако в скоро време не смачкам фасона на този дребен мръсник. Присъствието му се отразява зле на здравословното ми състояние.
Двайсет и шеста глава
Лекциите на госпожа Корк, единайсетата от които щеше да се проведе тази вечер, бяха сред най-приятните преживявания, предлагани на обитателите на Шипли Хол. Лекторката разполагаше с богат асортимент от теми. Ако една вечер присъстващите непряко ставаха свидетели на брачна церемония на угубийци, то три дни по-късно имаха възможност да се запознаят с изключително интересни подробности за семейния живот на носорозите. По време на лекциите се прожектираха и любителски филми, заснети от храбрата ловджийка, поради което беседите бяха наслада не само за слуха, но и за зрението.
Госпожа Корк изпитваше удовлетворение при мисълта, че доставя радост на ближните си, ето защо я вбесяваше отсъствието на всеки неин питомец, успял незабелязано да се изплъзне от орловия й поглед.
Всъщност това се случваше само от дъжд на вятър, тъй като силата на характера й, позволяваща й да натика в ръцете на всеки срещнат екземпляр от „Една жена сред африканската пустош“, вдъхваше страх на евентуалните дезертьори, но имаше и изключения. Тази вечер бе пример за масово изклинчване. Преди да открие лекцията, Клариса Корк проведе преброяване на присъстващите и с потрес установи липсата на повече от трима души. Отсъстваше господин Молой, съпругата му също я нямаше, а след щателен оглед на публиката тя констатира, че и Джей Джи Милър не е във всекидневната. Незабавно бе извършена проверка на помещенията и като капак на всичко господата Уикс и Хендерсън бяха спипани в стаята на последния да се наливат с уиски и да обсъждат перспективите на състезанията с кучета.