Госпожа Корк не беше от жените, които се примиряват с ударите на съдбата.
— Госпожице Бенедик! — извика нетърпеливо.
— Какво обичате, госпожо Корк?
— Не виждам семейство Молой и господин Милър. Може би още се разхождат в градината. Идете да ги намерите и им кажете, че чакаме само тях, за да започнем.
Ан побърза да изпълни нареждането, а господин Тръмпър, който неотлъчно следваше своята богиня, цъкна с език и отбеляза:
— Смятам, че да закъсняваш, е признак на лошо възпитание.
— Имаш право, приятелю.
— Редно е хората да се явяват в уречения час.
— Така е.
— Аз винаги съм точен.
Госпожа Корк разнежено го изгледа и лицето й се проясни. За стотен път си помисли какво съкровище е верният й обожател. Беше като нейна сянка, по време на лекциите включваше и изключваше осветлението, пръв започваше да ръкопляска, подстрекавайки присъстващите към бурни аплодисменти, следеше чашата на катедрата винаги да е пълна с прясна вода, подаваше й случайно изпуснатата показалка… накратко, всяко нейно желание беше закон за Юстас Тръмпър.
— Незаменим си, драги — заяви тя. — Често си казвам, че без теб нямаше да се справя.
Юстас Тръмпър изпита усещането, че в гърдите му изригва вулкан. Вътрешният глас му нашепна, че е настъпил съдбовният момент, в който ще разбере дали мечтата му ще се сбъдне. Условията за обяснение в любов бяха идеални — двамата стояха в коридора пред всекидневната и нямаше опасност думите му да бъдат чути от питомците на храбрата ловджийка, които чинно седяха по местата си. Освен това, разсъждаваше господин Тръмпър, ако безмълвно обожаваш една жена в продължение на дванайсет години, тя едва ли ще те обвини в прибързаност, когато най-сетне решиш да й изповядаш чувствата си.
Интуицията му подсказваше, че сега е моментът да подхване разговор на тази щекотлива тема. Изкашля се плахо веднъж-дваж и издаде около половин дузина разнообразни писукания досущ подплашено пиле, но в същия миг дочу приближаващи се стъпки и разбра, че човекът, чиито крака произвеждаха шума, ще се появи след миг.
— Клариса — възкликна прочувствено, — обичам те! Ще се омъжиш ли за мен?
Обяснението му беше максимално кратко и недвусмислено, но преди госпожа Корк да успее да отговори, Доли Молой цъфна пред всекидневната. Именно нейните стъпки бяха принудили господин Тръмпър да претупа надве-натри обяснението в любов, поради което той я изгледа накриво.
— Божке! — задъхано възкликна младата жена. Изглеждаше необичайно възбудена и по всичко личеше, че се е случило нещо потресаващо, което е нарушило спокойствието й. Раздразнението на господин Тръмпър отстъпи място на любопитството.
— Какво се е случило, госпожо Молой? — попита заинтригуван.
За Клариса Корк обаче притеснението на младата жена изглеждаше съвсем нормално — очевидно внезапно бе разбрала, че е закъсняла за лекцията и е накарала толкова много хора да я чакат.
— Успокойте се, госпожо Молой — каза й любезно, — още не съм започнала.
— Как да се успокоя, като ме е хванало шубето!
— Моля? — накриво я изгледа госпожа Корк, която не одобряваше използването на жаргонни думи.
— Как да не се изплаша, като оная проклета бутилка профуча край главата ми!
— Бутилка ли? Каква бутилка?
Доли се изсмя и на Юстас му се стори, че долавя в гласа й нотки на истерия.
— Май започнах отзад напред — промърмори тя. — Ето какво се случи — тъкмо се бях запътила насам, но ме пресрещна една от прислужниците и ми каза, че нещо му е станало на онзи Кейкбред, обаче не искала да безпокои господарката, та се чудела дали аз няма да успея да го озаптя.
— Кейкбред… — заплашително повтори Клариса Корк. Напоследък гледаше на ексцентричния си служител с лошо око, както крал Хенри II е гледал на Томас Бекет. Смръщи вежди и видът и беше такъв, сякаш й идва прочувствено да възкликне: „Няма ли кой да ме отърве от този необуздан иконом?“. — Какво е направил сега?
— Нафиркал се е.
— Какво?
— Накъркал се е.
— Не разбирам…
— Отрязал се е. Отцепил се е като мотика… Пфу! — нетърпеливо възкликна Доли като всички свои съотечественици, попаднали в Англия, които се удивляват от мудността на разсъдъка на аборигените. — Напил се е.
— Така ли?
— Пиян е до козирката!
Господин Тръмпър възбудено изписука:
— Сигурна ли сте?
— Дали съм сигурна? — попита Доли и се престори, че обмисля въпроса. — Не, не съм, само предполагам. Възможно е старият чешит да е пълен въздържател. Твърдението ми се обосновава на факта, че той се е затворил в избата, пее неприлични песни и троши бутилки.