Тъй като беше интелигентна девойка, би трябвало да се досети, че ако седалището на чичо й стърчи от шкафове то е, защото той търси скритите диаманти. Но преживелиците от изминалия ден навярно бяха подействали затормозяващо на мисловната й дейност, ето защо гледката я порази.
— Какво… — подхвана тя, а Джеф подрипна като състезател по висок скок, трениращ за олимпиада. Същевременно се разнесе приглушен звук, който би подсказал на инспектор Първис, че последният представител на рода Уфнам е ударил главата си в горната част на шкафа.
Джеф се завъртя във въздуха и при обръщането си успя да разпознае новия член на малкия им, но сплотен колектив.
— О, здравей — провикна се сърдечно. — Заповядай, идваш тъкмо навреме.
Ан спокойно можеше да се изпъне в цял ръст и безмълвно да го срази с унищожителния си поглед. Ала нито една изгаряща от любопитство девойка не е в състояние да срази с надменно мълчание отрепките на обществото, когато само тези отрепки могат да отговорят на въпросите й.
— Да му се не види, какво правите? — възкликна тя.
Отговорът на Джеф беше лаконичен и конкретен. Когато съобщаваш добри новини, не е необходимо да проявяваш деликатност.
— Намерихме ги!
— Диамантите ли? — ахна Ан.
— Да. Всичко свърши, остана само с ръкопляскане да поздравим чичо Джордж.
Лорд Уфнам се измъкна от шкафа като цирков слон, който заднишком излиза на арената. С едната си ръка разтриваше ударената си глава, с другата притискаше до гърдите си голяма кутия за тютюн.
— Ето ги, скъпа. Моля те друг път да не проговаряш така внезапно… не и в подобен момент.
Джеф не споделяше мнението му. Продължителният и вълнуващ разговор, който току-що беше провел с любимата девойка, му беше подействал като дъжд на напукана от жегата плодородна почва. В интерес на истината ненадейната й поява беше накарала косата му да побелее и навярно бе причинила непоправимо увреждане на сърцето му, но ако толкова й се искаше да проговаря внезапно, той нямаше намерение да й пречи. Важното бе, че отново му говореше.
— Да — продължи лордът, — дългото търсене най-сетне приключи. Диамантите са в ръцете ни.
— Тогава горе ръцете! — нареди уверен мъжки глас и господин Молой с решителна стъпка се появи на сцената, предшестван от пистолета.
Двайсет и седма глава
Навярно читателите си спомнят, че като научи каква роля му е отредила мъничката му Доли в операцията по присвояване на диамантите, Соупи Молой изпадна в мрачно настроение. Когато му връчиха пистолета, който сега носеше с увереността на сръчен сервитьор, балансиращ с претоварен поднос, той пребледня като платно, все едно беше докоснал скорпион. Нещастната му физиономия би предизвикала съжалението дори на най-коравосърдечния наблюдател, поради което се налага накратко да обясним как стана така, че сега с такава решителност пристъпи към изпълнението на плана.
Промяната в поведението му се дължеше на предвидливостта и тактичността на съпругата му. Тя не остана сляпа за душевния му смут и щом неканеният Чимп Туист си отиде, побърза да налее на Соупи една след друга две чаши от бутилката с бренди, която беше изпросила от лорд Уфнам и беше скрила в чекмеджето под бельото си, за да й се намира при спешни случаи.
И брендито като портвайна причинява натрупване на излишни килограми, ала господин Молой, който по принцип много държеше да запази стройната си фигура, реши, че поради извънредните обстоятелства може да наруши принудителното си въздържание. Алкохолът като по магия го превърна в нов човек. След като изпи втората чаша, той вече подхвърляше пистолета във въздуха и го хващаше за дулото. Всеки, който наблюдаваше умелото му жонглиране, би си казал, че ако Соупи гаврътне трета чаша от живителната течност, ще затанцува с оръжието върху носа си.
Под влиянието на магическото бренди той безстрашно пристъпи в кабинета. Не се обезкуражи дори когато видя, че вместо един в помещението присъстват трима души и дори си каза, че с голяма компания е по-весело. Не изпитваше и капчица смущение, задето беше извикал: „Горе ръцете“, тъй като според него това беше най-подходящата фраза при така създалото се положение.
След ненадейното му появяване в кабинета се възцари тишина, но не след дълго жаждата за знания на лорд Уфнам надделя и той любопитно попита: