— Защо да си вдигнем ръцете?
Соупи побърза да му осигури желаната информация:
— Защото искам да ми предадеш кутията, която държиш.
— О, не! Не му я давай, скъпи! — сърцераздирателно възкликна Ан.
— Откъде накъде? — изненада се лордът. — Да не съм луд, че да му връча кутия с диаманти!
Господин Молой, който очакваше, че мнимият иконом безпрекословно ще се подчини на заповедта „Горе ръцете“, навярно щеше да остане като гръмнат от отказа му, ако не беше благотворното въздействие на двете брендита. „Стегни се!“ — сякаш му шепнеха те и Соупи се подчини.
— Ти си съпругът на госпожа Молой, нали? — поинтересува се лордът.
Повечето мъже биха се засрамили от подобно определение, но Соупи се гордееше, когато го наричаха мъж на жена му.
— Именно, братле — отвърна.
— Така и предположих. Когато поднасях вечерята, ти беше с гръб към мен, но забелязах, че темето ти е започнало да оплешивява.
Соупи зяпна от изумление:
— Сериозно ли говориш?
— Абсолютно! Ако не вземеш мерки, кубето ти ще лъсне като корем на жаба. Опитай препарата „Скалпо“ — много е ефикасен, повярвай ми.
— Непременно! — разпалено възкликна господин Молой. — Благодаря за съвета.
Вдигна ръка да опипа темето си и установи, че държи пистолет. Откритието го подсети, че е пренебрегнал задълженията си. Изчерви се като рак, представяйки си как щеше да го подреди Доли, ако го бе видяла да се отклонява от целта на посещението си.
— Престани да ме забаламосваш! — извика мъжествено. — Веднага ми дай кутията!
Настойчивостта му раздразни лорда.
— А ти престани да повтаряш едно и също като латерна! Вече ти казах, че моите диаманти са в тази кутия — изрече заплашително.
— Тъкмо затова я иска — намеси се Джеф. — Съжалявам, че не ви казах по-рано, но този човек е измамник.
— Измамник ли? Да не намекваш, че е тук с престъпни намерения?
— Да, нещо подобно. Затова ви предупредих да не споменавате за диамантите пред госпожа Молой.
— Ама и симпатичната женичка ли е измамница?
— Тя е много по-опасна от съпруга си.
— Да му се не види! — разочаровано възкликна лордът.
— Трябва да го обмисля.
— Дай ми кутията! — настоя Соупи, но се оказа, че си е хвърлил думите на вятъра, тъй като възрастният джентълмен вече беше изпаднал в транс.
Настъпи тишина. Господин Молой се питаше как да постъпи оттук нататък, защото Доли не му беше дала указания за действия при непредвидени обстоятелства. Ан неодобрително се взираше в Джеф, който стоеше с вдигнати ръце. Примирението му я изненада и разочарова. Изпитваше неприязън към него, но до този момент го мислеше за храбър човек.
— Няма ли да предприемеш нещо? — процеди през зъби.
Ала преди младежът да отговори, лорд Уфнам ненадейно се съживи — очевидно бе, че медитирането е било ползотворно. В очите му проблесваха странни пламъчета, подсказващи наличие на вдъхновение.
— Остави тази работа на мен, млади приятелю — заяви въодушевено. — Току-що си спомних нещо подходящо за случая.
Приближи се до Соупи, заплашително вдигна кутията и възкликна:
— Хвърли оръжието! Та ти дори не умееш да държиш пистолет! Няма да дръпнеш спусъка!
— Защо? — недоумяващо попита господин Молой.
Лорд Уфнам се обърна към Джеф и разочаровано промърмори:
— Шантава работа! Не ми повярва! В една пиеса, която гледах в Ню Йорк, главният герой каза същите реплики на злодея с пистолета, при което злодеят хвърли оръжието и избухна в сълзи. Може би не съм налучкал подходящата интонация.
— Бяхте великолепен — увери го Джеф, — но се съмнявам, че ще убедите господина да се откаже от намеренията си. Извинете ме за момент.
Той внезапно се хвърли към нищо неподозиращия Соупи и се вкопчи в него. Господин Молой не успя да отскочи встрани, залитна и падна. Пистолетът изгърмя, сетне в кабинета настъпи тишина, нарушавана само от ръмженето на двамата мъже, които се боричкаха на пода.
Гледката накара кръвта във вените на лорд Уфнам да закипи и той изпръхтя като боен кон. Въпреки че бяха изминали дълги години от времето, когато се беше търкалял по подове, вкопчен в съперника си, спомените все още бяха живи в паметта му и той изгаряше от желание да се включи в мелето.
Размаха юмрук и заплашително засумтя, ала изведнъж установи, че кутията за тютюн затруднява движенията му. Човек не може пълноценно да участва в ръкопашен бой, ако ръцете му са заети. Озърна се за безопасно място, на което за една-две минути да остави кутията, забеляза до себе си ефирно женско създание и побърза да се възползва от услугите му: