— Подръж за малко туй чудо, скъпа!
Едва след като се освободи от предмета, затрудняващ движенията му, забеляза, че помощничката му не е Ан, а екссимпатичната госпожа Молой.
Изстрелът беше накарал Доли да дотича в кабинета. След като заключи в избата госпожа Корк и верния й обожател, тя побърза да изкара от гаража двуместната кола на домакинята и седна зад волана с намерението да изчака съпруга си. Ала изстрели, разнасящи се сред нощната тъма, променят всичко. Чуеше ли изстрел, инспектор Първис стремително се впускаше в бяг, а сега звукът оказа същото въздействие и на Доли.
Долови в звука нещо зловещо, което й подсказа, че Соупи е изпаднал в беда, ето защо като любяща съпруга побърза да му се притече на помощ. Нахълта в кабинета и от пръв поглед разбра, че се е появила съвсем-съвсем навреме.
В момента, когато нежната му половинка пристигна с гръм и трясък, той беше успял да се изтръгне от хватката на противника си и да се изправи на крака, но състоянието му беше плачевно. Търговията с акции от несъществуващи нефтени полета е доходна, но не спомага за развиването на мускули и само благодарение на двете брендита Соупи бе съумял да окаже достойна съпротива. Сега обаче имаше вид на човек, който ще рухне при следващата атака на противника си.
По всичко личеше, че въпросната атака няма да закъснее. Джеф също се беше изправил и замахваше, за да нанесе съкрушителен удар, ето защо без никакво колебание Доли стори онова, което й подсказа изобретателното й съзнание — здраво стисна тежката кутия и я стовари върху главата на младежа.
Кутията беше изработена от камък и бе украсена с герба на един от колежите в Кеймбридж. Лорд Уфнам я беше купил по време на първата година от следването си и фактът, че още беше здрава и читава, говореше за солидната й изработка.
От своя страна Доли, която изглеждаше нежна и ефирна, притежаваше неподозирана сила и точен мерник. Достатъчен беше само един удар по кратуната на Джеф, както би се изразил таксиметровият шофьор Ърнист Пенифадър. Младежът забели очи, краката му се подкосиха и той се строполи на пода като чувал с картофи.
Ан нададе отчаян писък и се хвърли върху тленните му останки.
— Джеф! — изкрещя сърцераздирателно. — О, скъпи ми Джеф!
Навярно реакцията й би се сторила странна на всеки, който бе чул хулите й по адрес на последния. Много по-логично беше да извика: „Браво!“ и да изръкопляска. Ала всеки психолог ще потвърди, че в мигове на смъртна опасност жените са склонни коренно да променят възгледите си.
Една девойка може да изпитва ненавист към полузащитника, който я притиска в прегръдките си насред алеята с рододендрони, но зърне ли същия полузащитник да лежи в локва от собствената си кръв, след като е бил ударен по главата с тежка кутия за тютюн, омразата й се превръща в съжаление, съжалението — в опрощение, а опрощението — в любов.
В интерес на истината Джеф не лежеше в локва от собствената си кръв, тъй като релефният герб на лорд Уфнамовата Алма Матер беше причинил само повърхностна рана, но все пак кръвта беше достатъчно, за да накара Ан да разбере, че го обича, че винаги ще го обича и че той изобщо не е отрепка на обществото, а най-великолепният представител на човешкия род.
— О, Джеф! — изстена тя.
— Името му е Уолтър — обади се лорд Уфнам, който въпреки напрегнатата ситуация не се стърпя да я поправи, защото мразеше неточностите. След миг обаче възкликна: — Грешката е моя, момичето ми! Още малко подобни емоции и ще забравя собственото си име.
Извърна се, с укор изгледа Доли, която се беше навела да вземе пистолета, и й подвикна:
— Хей!
Ала тя не го чу, защото бързаше да се погрижи за съпруга си, който беше приседнал на ръба на бюрото и полека-лека идваше на себе си.
— Добре ли си, скъпи?
— След секунда ще бъда окей, миличка.
— Така те искам! Ти си истински герой. Взе ли диамантите?
— В кутията са.
— В кутията ли?
— Да. С ушите си чух дъртият перко да казва, че ги е скрил в кутията за тютюн.
— Ако изразът „дърт перко“ се отнася за мен — засегна се лорд Уфнам, — аз пък ще ти кажа, мазнико, че…
Доли вдигна ръка:
— Почакай, татенце. След секунда ще ти обърна внимание. — Отново се извърна към Соупи и напрегнато заговори: — Миличък, тичай да включиш двигателя на автомобила — трябва да изчезнем, преди Чимп да ни се натресе. Колата е на алеята пред къщата… Хайде, побързай, вземи и кутията!
— Добре, сладурче — покорно каза господин Молой и се изпари.
— Сега цялата съм слух, татенце — делово заяви Доли. — Какво те мъчи?
Лордът втрещено я зяпна:
— Какво ме мъчи ли? Имаш ли представа, че цялото ми богатство е в кутията, която твоят проклет съпруг отнесе?