— Истината ли казваш?
— Да, вътре е цялото ми богатство!
Младата жена прехапа устни — изглеждаше искрено разтревожена.
— Дааа, влизам ти в положението — каза най-накрая. — Неприятно ми е да те докарам до просяшка тояга, татенце, защото си добро приятелче. Ето какво ще направим — ще получиш двайсет и пет процента от сумата.
Ан вдигна глава. Лицето й беше изкривено от мъка.
— Страхувам се, че той е мъртъв — прошепна.
— Как не! — присмехулно подхвърли Доли.
— Не ни прекъсвай, скъпа Ан! — сприхаво възкликна лордът. — Обсъждаме важни делови въпроси. — Отново извърна взор към госпожа Молой и продължи: — Докъде бяхме стигнали, миличка?
— Казах, че ще ти отпусна двайсет и пет процента от общата сума. И да ти е ясно, че правя голям компромис — за другиго нямаше да си давам зор. Не знам как ми се откъснаха от сърцето толкова много пари… Запомни, че предложението не е окончателно — всичко зависи от това, дали ще успеем да лишим Чимп от неговия дял. Какво ще кажеш, татенце? И не му мисли много, че бързам.
Лордът се задъха така, сякаш всеки миг ще получи апоплексия. Видно беше, че не е във възторг от щедрото предложение.
— Двайсет и пет процента! — изхърка задавено. — Знаеш ли, че и наследството на моята племенница е в тази кутия?
— Не думай! Как така?
— В качеството на неин настойник управлявам попечителския й фонд. Вместо чрез инвестиции да увелича наследството на горката Ан, аз я оставих без пукната пара. Трябва да възстановя сумата… и знаеш ли как? Налага се да се жертвам и да се оженя за госпожа Корк.
Доли, която само допреди миг изглеждаше затормозена от мисълта, че ще загуби толкова голяма сума, облекчено се усмихна:
— Татенце, защо по-рано не изплю камъчето, че с госпожата сте толкова гъсти? Сега разбирам, че не е трябвало толкова да се притеснявам. Щом ще се жениш за мадам Корк, няма да се кахъря за теб — тя е въшлива с мангизи. Няма да усетиш липсата на нищожната сума, която ние със Соупи ще получим при продажбата на диамантите. Слушай какво ще ти кажа, татенце. Мадам е в избата. Ето ти ключа, но не я пускай да излезе, докато не обещае да се омъжи за теб. Дано ти излезе късметът! Сбогом, драги, нямам време за повече приказки — добави тя и се изпари.
В продължение на няколко секунди лордът не помръдна. Погледът му бе прикован в ключа, който машинално стискаше в шепата си. Като в просъница чу как племенницата му радостно възкликва, че някой не е мъртъв, но съзнанието му беше парализирано от една-едничка ужасяваща мисъл — че до края на живота си е обречен да бъде съпруг на госпожа Корк. Необходимо му беше малко време и огромно усилие на волята, за да направи фаталната крачка и да се обвърже с нея.
След гореспоменатите няколко секунди той рязко се извърна и тръгна към вратата. Пристъпваше бавно, но с гордо вдигната глава, като аристократ от времето на Френската революция, който се изкачва на ешафода.
В този момент отвън се чу ръмженето на двигател и шум от кола, набираща скорост по алеята.
За броени секунди Доли се озова пред гаража. Когато пожелаеше, и тя бе пъргавелка, като Мъртъл Шусмит и Ан Бенедик.
Докато тичаше към колата, чиито задни светлини проблесваха в мрака като червени очи, тя преливаше от щастие и дори не й минаваше през ума, че много хубаво не е на хубаво. Предчувствието, че нещата не се развиват според предвижданията й, я обзе едва когато се приближи до автомобила и установи присъствието не само на съпруга си, ами и на подлия плъх Чимп Туист.
— О, и ти ли си тук… — промърмори с нескрито разочарование.
За разлика от нея господин Туист беше в прекрасно настроение. Изстрелът приятно го бе изненадал — до този момент беше почти сигурен, че Доли ще забрави тази точка от плана.
— Бива си те, момичето ми! — възкликна той. — Да тръгваме.
Доли още се мъчеше да преглътне нежеланото му присъствие.
— Какво направи с откачалките?
— Заключих ги във всекидневната. А ти справи ли се с мадам Корк?
Внезапно вдъхновение осени госпожа Молой.
— Тя е в избата — отвърна, сетне театрално се облещи и нададе вик. Взираше се в нещо зад Чимп. — Майчице! — възкликна задавено. — Как е успяла да се измъкне? Идва към нас!
— Къде е? — стресна се господин Туист и рязко се извърна.
— Ето я! — тросна се Доли и го цапардоса по главата с приклада на оръжието.
Малкият пистолет и тежката кутия с герба на Тринити Хол в Кеймбридж са несравними като средства за халосване на хора по тила. Докато Джеф се бе строполил на пода както чувал с картофи, Чимп Туист само се олюля.
Но дори олюляването отнема няколко секунди, които са напълно достатъчни за една предприемчива жена да натика съпруга си в двуместна кола, да седне зад волана и да потегли с пълна газ.