Когато пишете свободен софтуер, всички свободни компоненти на света са на ваше разположение — а те са колосално количество, и невероятно разнообразни. Просто избирате от тях най-доброто и най-подходящото. Това драстично сваля себестойността на готовия продукт. В добавка, подобрява качеството на компонентите — колкото повече се използват, толкова по-лесно се виждат и по-бързо се отстраняват недостатъците им. А оттам се подобрява и качеството на програмата ви, която ги използва.
Резултатът е интересен и от теоретична гледна точка. Една от важните причини за високата икономическа ефективност в създаването на свободен софтуер като цяло е правилното балансиране на конкурентния и кооперативния елементи в модела му. Дисбалансирането в полза на конкурентния елемент, което имаме при затворения софтуер, подобрява конкурентността му, но намалява ефективността на създаването му. Икономическите последствия са много, и много важни.
2.7. Невъзможност за установяване на монополни цени.
Дори когато се продава, свободният софтуер не може да се използва като инструмент за „изцеждане“ на клиента. Тъй като всеки може да го разпространява, постави ли някой кожодерски цени, другите ще го подбият и елиминират. Когато купувате свободен софтуер, плащате не именията и влоговете на еди-кой си, а реалния труд, вложен в продукта. Ако изобщо плащате, де.
В допълнение, свободният софтуер елиминира комодитизирането по фирми. Ако фирмата Х, произвеждаща комерсиален софтуер, успее да ви „зариби“, тя може да влошава качеството на услугите и да качва цените значително — да се прехвърляте тепърва на различен продукт ще ви излезе още по-скъпо. Подобрени и оправени версии пак можете да получите само от нея. Така че се налага да търпите.
При свободния софтуер могат да ви запазят като клиенти само с отлични качество и цени. Иначе твърде лесно преминавате към други. Печелят не размерът на фирмата или маркетинговите умения, а качеството на работата. А достъпният изходен код позволява точна преценка на реалното качество, докато системите със затворен код са в това отношение „черна кутия“. Това е чудесен стимул за подобряване на качеството и намаляване на цените.
2.8. Спонсориране от големи ИТ компании, правителства и т.н.
Големите ИТ фирми получиха горчив урок от това, че позволиха базовият софтуер да попадне в ръцете на монополист. Изгубиха милиарди, и позволят ли това да продължава, ще изгубят още повече. Затова и много от тях спонсорират създаването на свободен софтуер, като конкуренция на монополиста. По същество те инвестират в антимонополна защита — не платят ли 10-те стотинки разход за създаване на продукта за вашето копие, рискуват милиардите си. Ако сте техен мениджър, кое бихте избрали?
Подобно е положението на неизброими по-дребни софтуерни фирмички. Те също страдат от монополизма в базовия софтуер, и имат изгода той да изчезне. Приносът на всяка поотделно е малък, но са много, и сумарният им принос под най-различни форми е значителен.
Правителствата са в подобно положение. Никое не харесва идеята софтуерът му да бъде контролиран от една фирма. Особено ако е от друга държава, без значение колко приятелска. Също, за много правителствени цели софтуерът трябва да бъде 100% проверим дали не съдържа „задни вратички“ и шпиониращи подпрограми. Отвореността на свободния софтуер решава тези проблеми, и съответно по-богатите правителства го спонсорират.
Най-сетне, някои правителства чрез поддръжка за свободния софтуер улесняват създаването на местни „Силиконови долини“. Поне където не са прекалено подкупни за софтуерните монополисти.
2.9. Индиректно заплащане
Цената за едно копие от свободен софтуер клони към нулата, въпреки че цената за създаването му е огромна. Например общата стойност на GNU/Linux, въпреки цялата ефективност на свободния софтуер, е вероятно милиарди. На практика обаче тя се разпределя върху огромен брой автори и потребители, повечето от които плащат индиректно.
Дори при „безплатния“ вариант — просто да си прекопирате дисковете от приятел — вие покривате изцяло разхода за производството на вашето копие, без да го усетите (и вероятно без да протестирате особено. :-) А при такива големи количества този разход е преобладаващият.