Това е и моментът, когато свободният софтуер среща първите си сериозни врагове. До този етап той е сравнително дребен като бизнес. Използването му като оръжие в битката между големите го превръща в ключова позиция, овладяването на контрола върху която означава бизнес-оцеляване. И двете страни започват да наливат ресурси, едната в развитието му, другата в създаването на пречки пред това развитие. Ресурсите обаче не се оползотворяват симетрично.
По начало, докато бизнес-делът на свободния софтуер е твърде малък, той се държи като дизруптивна технология, атакуваща установеното. Насочените към развитието му ресурси са високопродуктивни и носят бързо разширяване на пазарния му дял. Насочените срещу развитието му ресурси обаче са не твърде ефективни, и само забавят донякъде растежа на влиянието му. С нарастването на пазарния му дял обаче това положение може да се обърне: ресурсите, насочени срещу развитието на свободния софтуер да станат по-ефективни от тези, дадени за това развитие. Този момент обаче не се очаква преди пазарният дял на свободния софтуер да наближи половината от целия пазар, а ако това стане, анти-монополистите ще са постигнали целта си.
Често се спекулира дали щеше да се стигне до такова спонсориране, ако монополът на Майкрософт не съществуваше. Отговорът е „да“. Твърде скоро самите софтуерни компании щяха да бъдат изкушени да атакуват чрез него основните продукти на свои конкуренти. А когато хардуерните компании забележеха, че този процес декомодитизира софтуера за сметка на хардуера (тоест, измества големия процент принадена стойност от софтуера към хардуера), също щяха да се включат зад сцената. Най-сетне, когато свободният софтуер придобие реално качествата на комерсиалния, и получи пълна интероперативност с него (а ако нямаше един монополист, това щеше да стане много по-рано), щяха да го вземат на оръжие и големите дистрибутори, като по-изгоден. Реално наличието на монополист изтегля началото на този етап малко по-рано, но забавя края му, и по този начин го удължава.
Крайният резултат от спонсорирането на големите фирми е пак същият: нови големи ресурси, насочени към развитието на свободния софтуер. Разликата е в мащаба на тези ресурси. Това спонсориране не се очаква да намалее съществено, докато свободният софтуер не стане една от основните стоки на ИТ пазара, а може би и основната — причините, заради които го спонсорират, неизбежно водят натам. А това ще означава, че свободният софтуер реално ще е завладял света.
3.6. Етап на подкрепата от правителства
Когато свободният софтуер се наложи достатъчно, за да влезе в полезрението на правителствата (това обикновено става известно време след като започнат да го спонсорират големите фирми, и чрез тяхно лобиране), те откриват, че имат много причини също да го подкрепят по най-различни начини. Било пряко чрез средства, било чрез мандатиране, било чрез създаване на подходящи условия.
Като начало, съществуват съображенията за контролируемост и сигурност. И тук основна роля са изиграли монополното положение на Майкрософт и нежеланието им за стопроцентова откритост към клиентите. Правителствата просто са били принудени да търсят по-отворени алтернативи, които не ги поставят в такава зависимост.
Конкретните качества на Майкрософт са спомогнали за това отношение по още един начин. Те имат както огромни ресурси, така и навика да лобират за целите си без подбор на средствата, а това не харесва на никоя служба за държавна сигурност (освен, естествено, на американската). Така че противостоенето на Майкрософт на много места се възприема като грижа за националната сигурност.
Най-сетне, много държави с потенциал да развият софтуерна индустрия търсят пробивността на свободния софтуер, за да създадат условия за развитие на местни софтуерни центрове, и по този начин да подпомогнат развитието на икономиката си.
Като цяло, спонсорството от правителства не винаги налива пряко големи ресурси в развитието на свободен софтуер, но създава условия ресурси да бъдат пренасочени отдругаде там. И това обикновено идва в момент, когато свободният софтуер вече е завоювал позиции и има влияние, и създаването на нови ресурси, които да имат значителен спрямо обема му размер, е трудно. Чрез това спонсорство свободният софтуер започва пряко да подяжда и подкопава развитието на затворения.