— Дрогос е жесток, но не и глупак. Знаел е, че Лесория, най-могъщото, елфическо кралство, има скрити оръжия. Сигурно вижда и невидимото, защото малцина знаеха за тайната на самоунищожението. Черният кристал е могъщ. Надявам се да е безследно загубен, защото и един луд, безсмъртен, хитър маниак ни е достатъчен. … — последва фаталното заключение — … Разпратил е повече от една армии и то в различни посоки.
— Способни ли сме да се справим с пазачите на крепостта? — запита лукаво и съзаклятнически Арен, обхванат от ловната тръпка.
Лесонир се усмихна — елфите усещат чувствата на останалите същества.
— Ръката ми е по-добре. Омнирус ще пропее с мен. Летрисновите стрели ще разсичат оркска плът, по моя воля. Защото и аз чувствам болката, желанието за мъст. Не бих могъл да ги забравя — приятелски чувства или състрадание не ще изпитам към орк или гоблин.
Арен се усмихна на свой ред:
— Нека тогава Иксклетън и Омнирус да пропеят своите песни, … кръвта на врага да напой уморената, изтерзана земя, … ДА ПОСЕЕМ СМЪРТТА!
— ЩЕ ОТМЪСТИМ! — разнесоха се гласовете им, изпълнени с омраза, над равнини и долини, котловини и планини.
13 глава
Атаката над крепостта
Нощта предложи своето прикритие на двамата шпиони, придвижващи се като сенки. За елфа бе лесно, — те се раждат със способността да се движат без да издават звук — но за Арен… Е, след час можеха да докоснат окървавените стени (едва ли някой искаше да го стори). Вонят на гниеща плът проникваше в дробете им и ги задушаваше. И тук бе ред на Лесонир да се почувства в затруднено положение — елфите живееха по ароматни зелени поля и гори и дори потта им мирише на екзотични, цветно-дървесни сентенции.
Двамата констатираха, че десетте главни порти бяха устояли на напора, но същите по брой стени бяха разкъсани на безчет места. Ален се изумяваше от разрушението, което го смути и той си придаде замислен вид. „Джуджетата се славят с неразрушимите си и непревземаеми укрепления. А сега…? За първи път виждам такава разруха!…“
За проникване през първите девет стени не им бяха нужни големи усилия. Е, от време на време, някой оркски крясък ги стряскаше… Двамката посякоха три орка светкавично и безшумно, но не си разрешаваха да рискуват прикритието на нощта, нейната тишина и изненадата.
Зърнаха десетата стена. Пред тях трима орки пазеха най-големия отвор, но той беше и единственият, през който можеше да се проникне. Двама от пазачите спяха, третият дежуреше с едва отворени очи.
Арен се приближи до полубудния и го хвана през устата. Докато врагът се осъзнае оркски кинжал разряза гърлото му. Двамата спящи издъхнаха в съня си от навременните стрели на елфа.
Лесонир направи крачка напред, излизайки от прикритието на сенките. В друг случай би взел стрелите, но не му се желаеше да се докосва до оркска кръв.
Преминаха през стените. Пред тях зееше обругана порта, направена от бронз, тежаща тонове и контролираща бившия достъп до сърцевината на града, до палата, до мястото, което някога крал Торктън обитаваше и от което управляваше на златния си трон. Разпръснати по окървавените, опожарени поля бяха налягали стотина орка и гоблина, а ужасното им хъркане вбесяваше неканените чужденци.
Арен със злокобна усмивка прошушна на елфа:
— Искаш ли да видиш зелената им кожа опърлена!…
Елфът така и на проумя, как протече всичко. Арен издърпа светкавично лъка на Лесонир, зареди и опъна тетивата. Точността бе невъзможна за вярване. Запаленият връх на стрелата се вряза в буре със спиртоподобна напитка. Гоблините бяха мъртво пияни.
Последва спонтанна реакция на горене и се получи великолепна експлозия. Във въздуха се разхвърчаха останките на десетки, съседни бурета. Образува се мрежа от огнени езици, опитващи се да се докопат до всичко живо. На някои от пияните същества им се взривиха стомаси, дробове и мозъци. Каша от плът се разхвърля и бе пометена от пламъците. Имаше само наранени — до всеки лежаха най-малко по две бутилки с пиячка и те избухваха.
Десетина, изненадани, черни елфи и гоблини, които си бяха легнали леко пияни и това ги бе спасило.
Трима паднаха поразени от стрели, мигновено. Ареновият кинжал довърши четвъртия. Иксклетън разсече още двама гоблини.