Лесонир се оказа изненадан в гръб от двама орка. Но той се търколи на земята, вадейки ловен нож. Ужасяващ писък, клокочещо, гърлен звук на задавяне и изтрополяване последваха разсичащия удар на елфа. Остана един враг. Другия падна с разцепен от стрела череп.
На Арен, настръхнал и предупреден от вонята на мръсната им, зелена кожа., налетяха двама гоблини. Те са най-мръсните същества на света. Влошаваше положението оскъдното им бельо от изпокъсани, кожени препаски. Високи над два метра, те бяха слаби, но ловки и бързи.
Ловко Арен се шмугна под единия и с остър, сечящ удар преполови гръбначния стълб на другия. Но се оказа застрашен в гръб от завит кинжал — вторият враг бе значително по-бърз. Арен не можа да реагира на време. Гоблинът се придвижваше като пантера. Човекът виждаше смъртта в очите на хищника. …
С писък нападателят се строполи върху Арен. Кинжалът се размина на косъм с главата му.
Човекът се надигна, оглеждайки с интерес трупа. Фениксова стрела стърчеше от гърба на врага. Арен със знак благодари на елфа. А отговорът бе усмивка.
Мнозина лежаха избити, но от замъкът скоро щяха да реагират. Трябваше да се оправят бързо. Арен подреди в редица тридесет, заредени арбалети. Лесонир опъна редове от стрели в земята.
Забиха ритуалните барабани, обуславящи началото на омразните обреди, на черните елфи. Разнесоха се неистови викове и тежки, безразборни стъпки.
Талази, напускащи крепостта, оформяха групички. Арен и Лесонир отвърнаха на слабия дъжд от стрели. Черни елфи, орки, гоблини, джуджета на тъмната страна…
Близо до двамката не падна нито една ръждива стрела, но те мереха далеко. Повалиха петдесет. Настъплението не спря.
По знак на Арен Лесонир се отдалечи. Чувстваше волята на Иксклетън. Продължаваше да се премества и стреля безмилостно. Лицето му се оцвети в пламенната багра. Червени капки кръв избиха по челото му. Случаен поглед в локва му показа маса от чиста, концентрирана воля и мъст. Лицето му се възпламени. Враговете му съзираха ужаса в неговите очи. Арен, забелязвайки това, атакуваше по-озлобено.
14 глава
Килията и Толуен
Чистка… тридесетина, нови, трупа… И джуджешки замък, крепост, владени от елф и човек… Двамката размишляваха над лицето на ужаса, но… не им хрумна нищо, прекосявайки коридори и помещения… Единствено заключение — МЕЧЪТ Е ЗАМЕСЕН!…
Проникнаха в подземията, изпълнени с килии и затворени, по настоящем освободени, джуджета. Ниски мъже и жени се заеха с реставрационните дейности. За няколко хиляди малки хора това не бе лесно, но… „… те ще се справят — няма съмнение…“. Морна се пробуждаше от пепелта и като феникс се събуждаше за нов живот.
След час… „Не може да се мине по тези коридори без да се настъпи някое краче…“ — помисли си Арен, който уважаваше пещерния народ.
Поели дълъг и голям коридор, Лесонир и Арен излязоха на просторна, слабо осветена площадка. Факлите, закичени по стените осветяваха масивна врата, защитена от дузина черни елфи. Разнесе се силният звук на опъващи се тетива.
Лесонир… изящен лък… чифт стрели… двама падащи врагове. Арен… мъчително опънати тетива… масивен арбалет… същия резултат.
Ръждива стрела одраска бузата на елфа… отговорът бе серия от смъртоносни попадения. Наоколо нямаше жива душа.
Арен се приближи до исполинската преграда. Последната му стъпка проехтя в тишината, последвана от съскането на рязък замах. Разцепената верига с металически звън се блъсна в твърдия и студен под. А Иксклетън не получи ни най-лека деформация. Със стържещ звук вратата се отмести сама. Капчици под избиха по челата на посетителите.
Издълбана в скала килия… Усмихнато, изтерзано джудже… Бе млад юноша, тоест на около петдесетина години. Носеше еднометровата си коса боядисана в бяло и прилежно сресана. Човек можеше да загуби съзнанието си в дълбоките му сини очи — две дълбоки, кристални, но тъмни, планински езера. Твърде силен за момче, но с нежно, бяло лице. Тъмно кафявата му, стигаща до раменете, изплетена на дебели кичури, коса леко се плъзгаше по неговата потъмняла, сребърна, плетена ризница при всяка крачка.
След грациозни поклон и сваляне на корона, той заговори със силен и волен глас, разкриващ болка:
— Аз съм Толуен, син на Туен, внук на Клоен, правнук на Родегар, наследник на великия, древните родове на Сакралот и Роуен, великите крале на Морна от времената на нейната неопетнена младост. Бях втори до тъжния ден, през който нападнаха Морен и загина и последният узурпатор от Тунеровия род, а в последвалата мрачна нощ бях избран за предводител, защото аз съм Толуен, син на Туен, правнук на…