И Арен разбра, припомняйки си думи, казани му покрай лагерен огън от мъртъв приятел:
— Тогорес виор мокери тогетер.
Свещеникът, с изненадан поглед, вледеняваща ругатня и олюляване, се свлече, с трясък, на пода — стрела стърчеше от бездиханни гърди.
Ограничителният колан на Ареновия арбалет бе празен, а самото оръжие още стоеше в ръката на своя господар. Човекът бе заредил втора стрела и се целеше, без да трепне, в известна само на него цел.
Кралят, Лесонир, другите джуджета, без да могат да кажат нещо от изненада, се доближиха до немърдащия Арен. Черната фигура не даде признаци на живот.
Разнесоха се гръмовен смях и ръкопляскания. Помощникът на мъртвеца се раздвижи, а ставите му звучаха като ръждясали, несмазани панти. Кожата на ръцете му — светла, съсухрена, подобна на папирус! Гласът му — силен и гръмовно ясен.
— Напреднал си! Шесто чувство! Това е добре, но знай, че усещанията ти лесно могат да те измамят и да те накарат да убиеш приятел. Едва ли знаеш, кой е източникът на твоята дарба?!… — последва вледеняващ смях- … Да, така си и помислих!Е, сега ще научиш! Всичко идва от меча, който е силен и храбро служи на господаря си, но е изкован с магия, а тя води свой живот. Мечът има свои интереси и ако сметне, че трябва да умреш, ще те унищожи, а най-лесният начин е да те подведе със шестото чувство. Хубаво е за теб, че враговете ви са общи, но застрашиш ли го — мъртъв си.
Фигурата замахна да свали качулката си. Арен чувстваше заплаха да струй от нея.
Падаща забрадка, моментно объркване, тих шепот… Бе Нильом. Арен потръпна. Сравняваше получената информация с чувствата си. Сърцето му биеше лудо, а ръката му пулсираше върху дръжката на меча, а другата, държаща арбалета, трепереше.
Лесонир страстно прегърна загубения приятел и се отдръпна. Толуен и Нильом си стиснаха ръце. Арен бе обезпокоен, но нито елфът, нито джуджето показваха съмнения. А в главата му се блъскаха спомени — видения за последния дъх на скъп приятел, на бойното поле. Сърцето му биеше лудо, защото не можеше да повярва, че този мъртвец бе се върнал към живите. Спомняше си, как Нильом го предупреди да се пази от хора, говорещи древния език, но нищо не му каза за подобна ситуация. Той трябваше де избира и… избра.
… Нильом се усмихваше, виждайки бавното приближаване на Арен и, с ледена усмивка, стискайки ръката му. Останалите бяха настрани и не можеха да видят, колко приятелско бе ръкостискането им.
Нильом изскимтя и се отпусна в ръцете на човека. Мъжът леко постла тялото на пода. Мигновена смърт със стрела в сърцето, видяха останалите.
Лесонир се приготви с удар да прати Арен в безсъзнание, но видя, как падналите, две тела се превърнаха на мъгла и се разсеяха в нищото. Дотук бе преценката му за реалността и той реши да не се намесва.
Арен припадна. Шестото чувство точеше силата му. „Късметлия! Сега не трябва да отговаря на въпроси…“ — помисли си Лесонир, вдигайки безсилния си приятел.
16 глава
Отпътуване от Морна
Десет дни се изтърколиха до оправянето на Арен. Засега чувството за опасност бе изчезнало. Колкото и да размишляваше върху произхода на драконите, бягството им, личностите на свещеникът и Нильом, не достигна до задоволителен избор. Но благодареше на подсъзнателните сили на меча и на предупреждението на Нильом в онези дни, когато Лесонир лееше неспирни сълзи.
— Защо уби Нильом? — попита го веднъж Лесонир.
— Защото, при първата ви среща, той ми каза, че мечът е изкован от силни бели магии и винаги ще служи на своя господар, а сега се опитваше да ми втълпи противното.
Стигнаха до заключението, че изпарилите се бяха дело на Дрогос, протягащ ръка, за да сграбчи света. Вече групичката отново бе от трима, защото Толуен щеше да тръгне с тях. Имаха да отмъщават на Злото за нанесените им щети…
Голямо пиршество в тунелите и залите на двореца, излъскани до блясък. Човек не можеше да мине и метър без да попадне в светлината на близко стояща, благовонна факла, горяща с цветни пламъци и поставена в сребърен пръстен.
Нови брони и оръжия красяха стените. А щитове с различни гербове висяха над входове и прозорци. За да се предпазят от задръствания джуджетата бяха създали двупосочни пътища чрез забити мечове и опънат въжета. Хиляди представители на вида се стичаха от планините във възвърнатата крепост. Пълни каруци, с впрегнати изящни понита, се придвижваха по всички коридори.
Оркските трупове бяха разчистени и засети с причудливи цвета, които цъфнаха за няколко дни, за да изпратят освободителите.
Арен често се учудваше на майсторството на джуджетата, които за по-малко от седмица издигнаха от руините своята крепост.