Джуджета запита с интерес:
— Какво значеха думите ти, Арен?
— Това е най-тайната фраза на елфическия език. Символизира устна молба за помощ, представена чрез сложно струпване на звуци. Малките елфчета биват научени на нея, защото, каквато и опасност да ги заплаши, има ли елф наблизо, те ще бъдат защитени. Религията им ги прави длъжни да са приятели на знаещия тайната.
Малко по-късно, някъде в планините, тълпи се сбираха и поемаха на поход, а на чело бяха елф, джудже и човек. Те си говореха по между си, възседнали красиви коне и пони (за представителя на планината), без да обръщат внимание на олелията и глъчката около себе си.
— Арен, изглеждаш притеснен! — каза, загрижено, най-ниският.
— Да! И аз го забелязах. Но Толуен не е прилично да го разпитваш, ако той не иска да говори.
Джуджето рязко извади секирата си и зае поза за фатален, сечащ удар. От присъстващите на сцената само човекът и елфът не станаха сериозни. Около тях представители на най-различни видове се вцепениха, очаквайки последици. Някой не се и съмняваха, че ще има отсечени глави. Защото не познаваха тримата приятели. Пръв се разсмя Лесонир, последва го и Арен. Джуджето затъкна в колана си оръжието и се разкъса. Откъснаха се шумни възгласи на удовлетворение и тълпата се разшава.
— Лесонир, ти си принц! Дори на нас не е разрешено да се подиграваме на по-властни лица или на такива с подобен, на нашия, ранг! — през кискания продума ниският ездач.
— Нека зарежем това, Толуен. Бих искал да ти отговоря на въпроса. Страхувам се от предстоящия двубой. Когато се изправя пред Дрогос не се и съмнявам, че той ще познава меча ми по-добре от мен. Възможно ли е да го обърне срещу мен? Възможно ли е да ме разсече собственото си оръжия? А, ако се поддам и задействам някоя от старите магии и разруша света? Страх ме е, приятели!;
— Не се притеснявай, Арен, ти знаеш, че, каквото и да става, ние ще бъдем наблизо и ще ти помагаме. Но не се и съмнявам, че за меча е чест да ти служи и ще ти се подчини, пряко волята, на който и да е. Той има собствено съзнание. Създаден е да може да мисли и така да ти помогне в нужда. — изпя на своя певческо-елфически акцент Лесонир.
Рано, на следващата утрин, пред крепостните порти…
18 глава
НАЧАЛО на атаката над Вордонар!
Укреплението бе огромно. Четири кули, шестнадесет цели и шейсет и четири частични стени, свързани със стълбища с наредени хиляди, черни елфи-стрелци. Централна кула, извисяваща се над целостта. Дрогос… Врагът бе облечен черна мантия, спусната качулка, прикрито в нея лице, скрити в ръкавици ръце. Носеше меч от метал, подобен на гранит, който сякаш поглъщаше светлината. Върху дръжката му чернееше, без блясък, кристалът, семето на смъртта.
Около стените се зъбеха седемдесет хиляди гоблини, орки, вувериани, черни еднорози, зли елфи, некроманти на Дрогос, започнали да изричат заклинания, минотаври…
Армиите на Иксклетън бяха десет пъти по-малки, слаби и не толкова елитни — селяни, сбрани под меча на Арен.
Но… седем хиляди се хвърляха с ужасяващи, вледяващи кръвта бойни призиви и то към … седемдесет…
Жестокост се лееше по бойните поля. Слабите войски на задругата погиваха под свирепата сеч на черни елфи. Умираха в гаврите на гоблини и орки.
Арен, Лесонир и Толуен бяха разделени в центъра на битката. Елфът смело се хвърляше напред и като хищник поваляше врагове. Под сечащите му удари погинаха мнозина, лъкът му изпрати в Ада много души. Но умората се промъкваше по вените и течеше из тялото му.
Минотавър, с разсечена муцуна, се свличаше, докато кинжалът на Лесонир съсече гоблинска глава. Но орк се метна към него. С масата си, пролетя два метра преди да бъде забелязан. Издаде го свистенето на острието, готвещо се да проникне в плътта… Арен реагира… Лесонир отвори очи. Повали в изненадата си няколко гоблина. Забеляза тялото. Оркски кинжал стърчеше от окървавеното, безформено чело на чудовището. Разсявайки смърт, Лесонир се усмихна на Арен, а белите зъби и ожесточението му изплашиха нападателите и вдъхнаха сила и вяра на армиите на Иксклетън.
Опряха рамо о рамо — елф, човек и джудже. Обкръжаваха ги орди от врагове. С оредели войски тримата отказваха да се предадат. Два високи дъба си виждаха на хълм в далечината.
Джуджето с озлобение се въртеше и размахваше секирата си, като вихрушката, създадена, за да унищожава. Предизвика смут в душите на врага и поваляйки десетки. Но се отдели от приятелите си и се оказа открит.