Приятелска прегръдка едва не сломи гръдния кош на магът, но той се засмя и на пресекулки каза:
— По леко… да не ме задушиш,… сине на Тонан.
Арен го освободи, така че магьосникът се съвзе и заговори:
— Изпълнил си своята изначална мисия — познаваш сина на Рутинор. А, и си се сдобил с великия меч. Е, знай, че той е чудесно оръжие и ще сее смърт само ако ти му наредиш, така, че внимавай, как ще го използваш, защото той няма спирачки!
— Да, приятелю! А, кога ще ме запознаеш със своя велик замисъл?! — усмихна се Арен.
Магът му отговори подобно:
— Има си време за всичко. Но не трябва ли да се представя на елфа? — той протегна ръка. — Казвам се Нильом и ДА! — името не е характерна за магьосник, но това не е важно. Нося втори ранг, магьосническа степен, участвам в съвета на тринадесетте и специализирам познание по Бяла магия.
— Предполагам, че ме познаваш по-добре и от самия мен! — усмихна се по елфически начин Лесонир.
— Предположението си го бива!
6 глава
Задачата
Двамата чужденци пренощуваха у елфа. Къщата бе отдалечена доста от града, в който двамката нямаше да стъпят никога. Конструирана от елфически бетон в короната на дъб, тя бе идеалното средство за нощувка. На сутринта ги събуди усмивката на Лесонир. Нощта бе минала леко, макар че спяха на пода — елфите от покрайнините се приближаваха най-близо до истинската си натура.
Арен се надигна, по елфически го поздрави и весело продума:
— Лесонир, не мога да проумея, защо живееш в покрайнините, в този затънтен мезонет, щом си принц?
— Защото съм истински елф и като такъв не вярвам във властта, която понастоящем съм предал на своя по-малък брат. Аз не съм създаден за владетелския живот — вечно търся приключения и пътешествия. — промълви замислено и привидно обидено, но развеселено, а през очите му пробягаха мимолетни, замечтани пламъчета.
Седнали на пода те поеха по паница със спанакоподобно растение, донесено от Лесонир, чиито вкус бе леко казано кисел и горчив, защото елфите, от безкрайно уважение към живота, обираха повяхващи зеленини.
Ядяха — чукането на дървен лъжици о съдове им служеше за ритмичност — и слушаха думите на Нильом:
— Чували сте Легендата, но знаете ли, защо се появило Злото?
— Я, не се будалкай с нас — Това никой не го знае! — изразиха, трескаво замислени, неговите слушатели.
— Сигурни ли сте?! Защо мислите, че знаете повече от посветен маг?! — промълви с тон на баща запознаващ децата си с някоя от мъдростите на живота и след кратка, драматична пауза — … Древните се считали за велики, защото притежавали света, така че потъпкали древните си вярвания и… Разкопали земните недра, търсейки нифредните жили на едноименния, рядък метал, акумулиращ магична енергия. Н открили и нещо, което не търсели — … ЧЕРНИЯТ КРИСТАЛ! Поставен в осветена стая той разпръсквал мрак, поглъщайки постоянно светлина. Докоснат от човек, той действал по страшен начин — отнемал доброта, но давал дълголетие. В онези тъмни времена маговете не били достигнали нивото на отделен вид и в кристала съзрели способът да станат могъщи. Сред техните среди се носело името Дрогос — най-великият, най-силният, най-мъдрият сред владеещите магията, на когото, впоследствие, се паднала честта да изолира откритието и да го изследва. Легендата на магьосниците съхранила… Вече се досещате, че отделните народи са разбрали миналото по различен начин и са си сътворили свои си собствени легенди. Та той се изолирал според нашите предания, в огромен замък и десет години се борил с черния кристал. Но мракът надделял — Дрогос станал безсмъртно зомби. Той бил подвластен единствено на кристала и на черната страна — зародишите на доброто били изкоренени. Той разсял злото сред страната на мира. Стотици хора били подвластни на кристала и на него, защото той можел да тегли сили от мъртвия камък, но и да ги прилага в изпълнението на целите си. С времето цялопланетната страна била опожарена, а Ратерот обграден, … но, с месеци, златният град не падал. Крал Арнаст взел в десница Иксклетън и се изправил срещи Дрогос. Не е ясно нищо за проклятието над меча, но съм запознат със завършека на войната. Кралят събудил могъщи магии, които довели до апокалипсиса. Като алигатор земята раззинала паст и погълнала в недрата си стотици хиляди хора и прокълнати, защото природата е по силна дори и от черния кристал.
— А, какво общо има това с мисията на Арен? — запита Лесонир, съвземайки се след психичния удар от осъзнаването на истината.
— Злото разсече елфическото кралство Оберон и уби Крал Лит. Лежи, разрушена, човешката империя Летирон с детрониран престолонаследник. Идва редът и на това място. Защото… преди година съюз от джуджета, хора, елфи и магьосници отново не повярвал на Легендите и сега Ратерот е разкопан, а хилядите копачи са мъртви. Събудена е непобедима сила, която носи вечното безсмъртие на Черния Кристал и неговата жажда за кръв и мъст. Защото ДРОГОС Е ЖИВ и иска Иксклетън — нужен му е огромният запас от бяла магия на меча.