Илиада [bg]

Александър Милев

ПЪРВА ПЕСЕН ЧУМАТА ГНЕВЪТ

Музо,1 възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев,
който донесе безбройни беди на войските ахейски,
прати в подземното царство душите на много герои,
тях пък самите предаде за плячка на стръвните псета,
пир за грабливите птици.2 Тъй волята Зевсова стана, [5]
след като в свада жестока се скараха и се разделиха
мощният цар Агамемнон и вождът Ахил богоравен.
Кой от безсмъртните беше ги хвърлил към грозната разпра?
Богът, потомък на Лета и Зевса. Разсърден на царя,
болест коварна изпрати сред стана и мряха войските, [10]
тъй като цар Агамемнон обидил бе жреца му Хриза.
Старият Хриз бе дошъл при ахейските кораби бързи
с откуп богат да измоли от плен дъщеря си любима.
Носеше той във ръка златен жречески жезъл с венеца
на Аполон далекострелец и молеше всички ахейци, [15]
най-много двамата братя Атриди, водачи военни:
„Вие, Атриди, и другите медноколенни ахейци!
Нека дадат боговете, които Олимп обитават,
да разрушите града на Приам и се върнете здрави!
Щерката вий ми пуснете и откуп вземете за нея, [20]
тъй почетете сина на Кронид, Аполон далномерец!“
И съгласиха се с радостни възгласи всички ахейци
почит на Хриз да окажат и откупа скъп да приемат.
Само на цар Агамемнон това на сърце не допадна.
Грубо той жреца изгони тежки му думи надума: [25]
„Повече да не те срещам при витите кораби, старче.
Ако останеш сега или дойдеш по-късно отново,
нито венецът на бога, ни скиптърът ще ти помогнат.
Нея аз няма да пусна, преди да я старост застигне
в моята къща във Аргос, далече от дом и родина, [30]
все да тъче тя на стана и ложето с мен да споделя.
Хайде върви, не гневи ме, та жив да си идеш оттука!“
Тъй каза. Старецът трепна от ужас, речта му послуша.
Тръгна смълчан по брега на морето шумящо стогласно.
Щом надалече отиде, започна да моли горещо [35]
бог Аполона, когото роди дивнокосата Лета:
„Чуй ме сега, Сребролъки, ти, който град Хриза закриляш,
браниш свещената Кила, над Тенедос властно царуваш!
Боже Сминтей! Ако някога прелестен храм съм ти вдигнал,
някога ако съм в жертва изгарял говежди и кози [40]
бутове тлъсти, днес ти изпълни ми молбата в отплата:
с твойте стрели да изкупят данайците моите сълзи!“
Жрецът така се помоли; и Феб Аполон го послуша.
С гняв във сърцето се спусна от стръмния връх олимпийски,
носейки лък еластичен и стрелник двустранно затворен. [45]
С ек зазвънтяха стрелите върху раменете на бога,
както разсърден вървеше, подобен на нощ непрогледна.
После той седна далече от стана и метна стрелата.
Звън страховит се понесе от лъка му сребърен вредом.
Първо убиваше богът катъри и кучета бързи, [50]
сетне обсипа войските със свойте стрели смъртоносни;
и непрекъснато клади от мъртви нагъсто горяха.
Девет дни цели по стана летяха стрелите на бога,
а на десетия свика Ахил на събрание всички.
Бе му внушила това белоръката властница Хера, [55]
жалеща грижно данайците, виждайки как те погиват.
След като вече дойдоха и заедно всички се сбраха,
стана Ахил богоравен сред тях и така заговори:
„Сине Атреев, аз мисля, след дългото скитане трябва
ний да се върнем дома, ако можем смъртта да избегнем, [60]
че от войната и чумата много ахейци погиват.
Но прорицател умел или жрец да попитаме първом,
или пък съногадател — понеже сънят е от Зевса,
той да ни каже защо Аполон стреловержец е гневен,
за хекатомба3 или за оброк неизпълнен се сърди, [65]
или дим жертвен от ’отбор овце и кози той желае,
за да отбие далече от нас съдбоносната чума.“
Каза и седна Ахил, а сред тях се изправи с достойнство
Калхас, потомък на Тестор, отличният птицегадател,
който сегашно, и бъдно, и минало знаеше вещо; [70]
той на ахейските кораби сочеше пътя към Троя
с чудното свое пророчество, дарба от Феб Аполона,.
Благонамерен към тях, заговори със думи такива:
„Зевсов любимец, Ахиле, от мен настоятелно искаш
да разтълкувам защо Аполон далномерец е гневен. [75]
Истина аз ще ти кажа, но ти обещай ми със клетва,
че ще ме браниш усърдно със слово и с твойта десница.
Мисля, че силно сега ще разсърдя аз вожд всеизвестен,
който владее аргийците4 и го ахейците слушат.
Страшен е царят, когато се сърди на по-слаб от него. [80]